Every Heart a Doorway

Историята се развива в свят, където деца имат способността да попадат в различни магически светове чрез портали. Често децата се връщат и им е трудно да се адаптират към живота в реалния свят. В повечето случаи, родителите не разбират децата си, тъй като често те се връщат много различни от начина, по който са били, преди да намерят своя портал, който да ги отведе на магическото пътешествие.

Тук идва ролята на училището на Елеанор Уест, където родителите пращат децата си да се “лекуват”. Там, те намират разбирателство и подкрепа.

Нанси наскоро се е завърнала в реалния свят и попада в училището на Елеанор Уест, но скоро след пристигането й нещата се променят…


Не очаквах много като за книга от 170 страници, но мога да кажа, че веднага се увлякох по историята. Стилът на писане на авторката определено се отличава, а начина, по който използва думите на места, е очарователен. Атмосферата в самото училище е изключително мистериозна още от момента, в който Нанси застава на стълбите пред училището.

Всички герои в “Every Heart a Doorway” са много добре развити, което беше голяма изненада за мен предвид размера на книгата. Трудно е да развиеш един свят, както и героите в него, в 170 страници, но Шанън Магуайър се е справила изключително добре. Хареса ми, че имаме образи на асексуален, както и транссексуален герой. Това е може би една от първите по-нашумели книги в YA литературата с отличителни герои (книгата е издадена на английски език през 2016-та година).

Може би сега е моментът да спомена, че се очаква “Every Heart a Doorway” да бъде издадена и на български език от издателство “Кръг”. Нямам търпение да я видя и у нас. ^^

Слагам и няколко цитата, които бързо се наредиха сред любимите ми:

“Because hope is a knife that can cut through the foundations of the world,” said Sumi. Her voice was suddenly crystalline and clear, with none of her prior whimsy. She looked at Nancy with calm, steady eyes. “Hope hurts. That’s what you need to learn, and fast, if you don’t want it to cut you open from the inside out. Hope is bad. Hope means you keep on holding to things that won’t ever be so again, and so you bleed an inch at a time until there’s nothing left.”

“For us, the places we went were home. We didn’t care if they were good or evil or neutral or what. We cared about the fact that for the first time we didn’t have to pretend to be something we weren’t. We just got to be. That made all the difference in the world.”

“I’ve had rest enough to last a lifetime, and only a lifetime for the rest of what’s to be done.”

Играта на думи при последния цитат е умопомрачаваща.

Ако се чудите дали това е книгата за вас, силно я препоръчвам. На моменти дори се усеща чувството сякаш си в Нарния (въпреки че, трябва да призная, не съм чела книгите ;д).

Моята оценка е:

⭐⭐⭐⭐

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *