дракула

Дракула

Дракула

“Дракула е повече от въплъщение на готическия злодей. Tой се е превърнал в един от трайните символи в съвременната художествена литература. Ще е нужно нещо повече от чесън, светена вода и колове, за да го изчерпим… и цял легион критици, за да го обясним.”
Рамзи Кембъл

“Необичайното не бива да се заклеймява. То е част от теб… Чудовището на Франкенщайн говори за страданията и погледа си към живота. Дракула – за романтиката на собственото си съществуване. Тези чудовища имат гледна точка.”
Клайв Баркър

“Талантливият Брам Стокър показа много от страните на върховния ужас в редица романи. Най-добър от всички тях обаче е прочутият „Дракула“, превърнал се в еталон за съвременното представяне на смразяващия вампирски фолклор.”
Х. Ф. Лъвкрафт


За какво се сещате, когато чуете “Дракула”? Самото споменаване на името веднага ни кара да си помислим за вампири, колове, чесън и разпятия, готическа атмосфера, която би ни преследвала дори и в сънищата ни. И тук разбира се, класическите митове за вампири, не ни убягват. А как иначе, все пак това е класиката, с която Стокър създава образец за това, какъв трябва да бъде един вампир.

dracula figurine

Ако сте чели книгата обаче, ще забележите колко много се е изменила литературата през годините. Преди няколко стотин години вампирите са били истински злодеи – кръвопийци, които дебнат за някоя невинна девойка зад ъгъла. Всявали са ужас и се е вярвало, че са наистина безсмъртни. Съвременната литература обаче така е изкривила представите за вампирите, че ги смятаме за герои, които нямаме търпение да срещнем, че дори и с желание бихме се превърнали в един от тях. Самите те са на “диета”, защото предпочитат да не нараняват хората. Нещо немислимо по времето на Стокър.

Романът е написан като сбор от записки в дневник, писма и статии. Обикновено не си падам по подобен формат (или може би просто не съм чела достатъчно такива книги), но тук ми беше изключително интересно да видя различните стилове на записки на всеки герой. Всеки един от тях имаше различна гледна точка като заедно се допълниха и създадоха цялостната история.

“Дракула” на Брам Стокър започва с пътешествието на Джонатан Харкър към замъка на граф Дракула, за да му помогне със закупуването на къща в Лондон. Още от самото начало атмосферата е изключително мистериозна и всеки, който чуе името на Дракула, моментално започва да се прекръства и да предупреждава главният ни герой (или по-скоро един от главните герои) да внимава. Това поражда безброй съмнения у Джонатан по време на престоя му в замъка. Около една трета от книгата я прекарваме в замъка, макар това за мен да не беше достатъчно.

Учудващо, но граф Дракула не е главният герой в историята (shocker, I know xD). Малко по-късно се появяват д-р Сюърд, чиито експерименти ми се сториха изключително интересни, и Ван Хелзинг, който на моменти беше много досаден с това, че винаги знае всичко и командва всички. Освен това, имаме и много силен женски образ – Мина, а всички знаеем какво отношение са получавали жените през периода, когато книгата е писана.

С книгата си, Стокър се опитва да постави граница между доброто и злото. Вампирите се смятат за немъртви, нечисти души. Целта на граф Дракула е да създаде повече себеподобни и да властва над света. След определени събития обаче Ван Хелзинг и другарите му, решават, че трябва да сложат край на всичко, и застават на пътя му.

Като за финал ще кажа, че романът на Брам Стокър има голям потенциал, но трябва да призная, че можеше да бъде малко по-кратък. На места имахме доста сходни сцени, но все пак, да вземем предвид и времето, когато е писана книгата.

Моята оценка е:

⭐⭐⭐⭐

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *