„Wicked Fox“
„Wicked Fox“ разказва историята на осемнадесет годишната Гу Ми Йонг, която крие тайна – тя е гумио, деветоопашата лисица, която се храни с енергията на мъже, за да оцелее. Тъй като вече няма много вярващи в старите истории и има много лоши мъже, които няма да липсват на никого, Сеул е перфектното място да се скрие и да ловува.
Но след като се храни на едно пълнолуние, Ми Йонг среща Джи Хун, човешко момче, нападнато от гоблин надълбоко в гората. Тя спасява момчето, губейки мънистото си – душата си като гумио.
Джи Хун знае, че Ми Йонг е повече от красиво момиче – видя деветте й опашки нощта, в която тя спаси живота му. Баба му му е разкзвала истории за гумио, за силите им и опасността, която представляват за хората. Въпреки това, той е привлечен от Ми Йонг.
Джи Хун и Ми Йонг се сприятеляват, което приятелство по-късно се превръща в нещо повече. Но когато млада шаманка опитва отново да свърже Ми Йонг с мънистото й, последствията са катастрофални… карайки Ми Йонг да избере между безсмъртния си живот и живота на Джи Хун.
Първата ми реакция, когато разбрах за дебютния роман на Кат Чо, беше следната: „Фентъзи, вдъхновено от корейската митология, като действието се развива в Сеул, Южна Корея? Yes, please!“ Изключително много се зарадвах, че най-накрая има книга, която може да отведе читателя не само в далечната Азия, ами конкретно в Корея.
В самото начало на книгата атмосферата е изключително мистериозна. Всичко започва, когато кучето на Джи Хун бяга, а той, разбира се, го следва. Двамата се озовават в гората, където Джи Хун бива нападнат от доккеби (гоблин), а Ми Йонг се оказва наблизо и го спасява. Цялата случка се развива по време на пълнулуние, когато деветоопашатите лисици са във вихъра си, и Джи Хун вижда Ми Йонг в истинската й форма. Следват много съмнения за това, какво е истина и какво не, от страна на Джи Хун.
Дотук добре. Всичко звучи страхотно като за фентъзи роман. Когато започнах книгата обаче, бях пропуснала частта с романтиката, на която, трябва да отбележа, се набляга доста. Не съм голяма фенка на романтиката в книгите.
Книгата се чете супер бързо, въпреки факта, че е над 400 страници. Моите очаквания обаче, като че ли бяха прекалено високи. След около 180 прочетени страници започна да ми става изключително безинтересно. Част от това може би е, защото съм изгледала редица корейски драми сред фентази категорията. Въпреки това, имаше моменти, които ми бяха супер интересни, особено частите с мита за деветоопашатата лисица. За мен, това беше най-добре направеното нещо в цялата книга.
Не мога да не отбележа страхотната корица, която перфектно описва историята. За тези от вас, които не са запознати с историята, някои елементи може да са незабележими. Когато прочетете книгата обаче, ще разберете значението както на пълната луна на заден план, така и лисичата опашка, която се вижда (все пак историята е за деветоопашата лисица). По принцип не съм любителка нито на розовото, нито на лилавото, но в случая палитрата от цветове е подбрана много добре и отново, бих казала, че подхожда на историята.
Докато четох книгата, постоянно си приполмях за сериала My Girlfriend is a Gumiho. Силно го препоръчвам, ако книгата ви е харесала. А дори и да не е, но искате да научите повече за мита на детоопашатата лисица.
1 коментар