Не отдавна ви разказах за 3-те книги, които се наредиха сред любимите ми през изминалата 2019-та година. А сега идва ред и на книгите, които не ме впечатлиха чак толкова.
Освен редицата книги, на които дадох една и две звезди през 2019-та, имах и няколко, които не успях да дочета. Тези книги обаче няма да ги видите тук, но пък обещавам по-натам да ви разкажа надълго и нашироко за тях.
А ето и кои са книгите:
„Wicked Fox“ на Кат Чо
Чрез „Wicked Fox“ Кат Чо ни запознава с историята за деветоопашатата лисица – важна част от корейската митология. Авторката преплита древният свят от митовете със съвременната реалност, поставяйки ни в доста интересна обстановка.
Ако сте гледали корейски драми, и по-точно такива, които се развиват в училище, то в тази книга ще се озовете в един подобен сериал, но под малко по-различна форма.
Книгата не ми хареса най-вече заради училищната обстановка, но пък е един страхотен начин да научите малко повече за азиатската култура и митове. И въпреки че й дадох едва 2 звезди в Goodreads, ще прочета следващата книга, която трябва да излезе по някое време тази година.
„Бягащият човек“ на Ричард Бакман (Стивън Кинг)
Честно казано, сюжета на книгата не ми допадна особено. Представете си адълт версията на „Игрите на глада“. Тук обаче действието се развива не в създаден виртуален свят, а в реалния, а участниците се включват в „играта“ доброволно и за да изкарат някой друг лев.
Не съм голяма фенка на „Игрите на глада“. Ако бях прочела описанието, където ясно пише, че това е книгата, вдъхновила подобни истории, малко по-рано, дори нямаше да си направя труда да я започна.
Не съм чела много творби на Стивън Кинг и очаквах нещо малко по-различно като съдържание.
„Часът на чудовището“ на Патрик Нес
Много рядко давам една звезда в Goodreads, а „Часът на чудовището“ беше единствената книга, която я получи през 2019-та.
Конър живее с майка си, която е болна от рак, като двамата се грижат един за друг. Една вечер точно в 00:07ч. се появява чудовище, което казва на Конър, че ще му разкаже три истории, а след това ще иска да чуе истината.
Със започването на книгата мислех, че това ще е може би една от любимите ми книги за годината, но уви, не се получи точно така. Няма да преувелича като кажа, че книгата не можа да ми задържи вниманието. Да, темата, която се подхваща, не е никак лека, но някакси през цялото време бях изключително отегчена и не се интересувах от нищо, което се случва. Жалко, наистина, но за всеки влак си има пътник, нали така?
Е, това са книгите, които най не ми харесаха през 2019-та година. А вие какво мислите за тях?
1 коментар