Днес съм тук, за да споделя мнението си за „Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас. И тъй като това е продължение, по-долу можете да прочетете описанието на първата книга („Двор от рози и бодли“), преди да започнем. ^^
Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.
Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.
Не е тайна, че първата книга от поредицата не ми хареса особено. В началото ми беше наистина интересно, но след около 200 страници (горе-долу когато Фейра се озова в света на феите) интересът ми започна да намалява все повече. Честно, едва я дочетох.
Може би се чудите, защо тогава изобщо подхванах „Двор от мъгла и ярост“. Първоначално наистина не мислех да продължавам с поредицата, но бях чувала, че втората книга е много по-добра, а първата служи по-скоро като основа (background information).
И наистина е точно така. Когато започнах да чета, бях малко объркана на места, защото имах някои пропуски от първата книга. Моментът, в който си изясних какво и защо се случва обаче, започнах все повече да се наслаждавам на историята и не исках да спирам.
Основният ми проблем в „Двор от рози и бодли“ бяха главните герои – Фейра и Тамлин. Във втората книга обаче развитието на героите, и най-вече на Фейра, е умопомрачително. На моменти все още се държи доста незряло, но като цяло започва да се замисля много повече за нещата, които върши. Осъзнава също (може би не съвсем навреме), че някои „хора“ не са каквито изглеждат и повече й вредят, отколкото й мислят доброто.
Освен че продължаваме да следим главните герои, се запознаваме и с няколко нови персонажа. Всеки от тях си има своята история. Касиан и Азриел, които може да се каже, че са израснали с Рисанд. Мор, братовчедка на Рис, а също и дясната му ръка. Както и Амрен, която лично за мен е една от най-интересните персонажи. Нямам търпение да разбера повече за нея в третата книга.
И като стана дума за Рисанд… Него си го харесах още от момента, в който се появи. Първоначално го представиха като „лошото момче“, но пък това изобщо не ми попречи. Е, тук Рис се превръща направо в главния герой и прекарваме много повече време с него. А като човек научи историята му, просто няма как да не го обикне.
Освен цялото развитие с героите, в „Двор от мъгла и ярост“ ми хареса и че прекарахме повече време в Двора на Нощта, както и останалата част от Принтиан. Допадна ми и интригата с Хиберн, както и кралиците от Земите на смъртните. Като цяло, не очаквах толкова да ми хареса продължението на „Двор от рози и бодли“. Много малко не ми достигна, за да дам на книгата пет звезди, но не е изключено оценката ми да се повиши.
“To the people who look at the stars and wish, Rhys.“
Rhys clinked his glass against mine. “To the stars who listen— and the dreams that are answered.”