Ти, който търсиш, готов ли си за онова, което ще намериш?
Да бъдеш себе си е страхотно, да срещнеш любовта е велико, да имаш нови приятели е супер, да участваш в изпитания е забавно, но понякога всички тези неща накуп се превръщат в огромно предизвикателство и случващото се е далеч по-различно, отколкото очакваш. „Има игри, които започнеш ли да играеш, трябва да играеш до края, независимо дали правилата ти харесват или не.“
Много игри щяха да се изиграят, много препятствия щяха да се преодолеят, много неща – да се объркат, а дали всичко щеше да се оправи? На 16-годишната Лейн й предстоеше да разбере…
Купих „Игра на маски“ на един от панаирите в НДК преди много години, още когато излезе на пазара. Дори имах възможността лично да се запозная с авторката, която е страхотен човек. Незнайно защо след толкова време (поне 5-6 години) се присетих точно за тази книга и реших, че ще я прочета отново.
След като бащата на Лейн получава оферта за работа, цялото семейство се мести от Алабама в големия град. Това много радва главната героиня, тъй като мисли, че така най-накрая ще избяга от прякора, който й е лепнат в училище, но нещата не винаги се случват в наша полза.
За първия си учебен ден в новото училище Лейн специално си облича новите дрехи, къдри си косата и като цяло дава всичко от себе си, за да изглежда възможно най-добре и да направи едно страхотно първо впечатление. Метеорологичните условия обаче не са съвсем на нейна страна. Кой да помисли да си вземе чадър, защото може да завали? Не и Лейн! И така, първият учебен ден бива напълно съсипан, а защо пък да не се натъкне и на най-готиното момче в цялото училище точно когато е подгизнала до кости и блузата й прозира?
В крайна сметка, Лейн се мести в ново училище само за да получи нов прякор, и то още с пристигането си, макар да иска да започне на чисто. По-късно учениците отиват на лагер с учебна цел, където и се развива по-голямата част от историята.
Целта на лагера е учениците да се сплотят и да работят в екип, за да намерят Свещения граал. Има не малко препратки към историята за крал Артур, както и вмъкнати разкази за рицари, което ми се стори изключително интересно. Книгата е изпълнена с игри (в буквален и преносен смисъл) и най-различни изпитания. В част от тях дори има включени логически задачи, които можем да решим и ние. Като любителка на подобен тип въпроси, това много ми хареса.
Някой от вас случайно да е гледал „Camp Rock“? Докато четях „Игра на маски“, няколко пъти се сетих за филма на Дисни, че дори и го изгледах ;д. На 100% препоръчвам книгата, ако сте фенове на лагерната обстановка, тийнейджърските романи или просто искате нещо развлекателно.
А какво мислите за новата корица, с която е преиздадена книгата? Аз лично си харесвам старите корици, особено тази на „Преобразяване“ – втората книга на Бени Хюбнер, която нямам търпение да прочета съвсем скоро. Новите корици също не са никак зле, дори правят книгите да изглеждат доста загадъчни.
„Всичко трябва да се обърка, за да се оправи, Лени“