„Творецът на ангели“
„Творецът на ангели“ разказва историята на Виктор Хопе, който след дългогодишно отсъствие се завръща в родния си град – Волфхайм – който се намира на границата между Белгия, Германия и Нидерландия. Виктор обаче не е сам. Със себе си той води и тризнаците, кръстени на архангелите – божиите посланици – Михаил, Гавраил и Рафаил. Изглежда обаче, че трите бебета страдат от заешка устна – нещо, от което самият Виктор е страдал като малък.
Книгата е разделена на три части. В първата част се запознаваме главно с тризнаците, които следваме от бебета. Михаил, Гавраил и Рафаил са изключително интелигентни. Още от шестмесечна възраст говорят два езика – немски и френски – а малко по-късно и нидерландски, макар не толкова добре. За сметка на интелектуалното им развитие обаче, физически нещата не стоят толкова добре. Още от новородени главите им са твърде големи за телцата им. Тримата са прекалено слаби, а един ден на Рафаил му пада първото зъбче – твърде рано за тяхната възраст. От тук насетне започват проблемите…
Във втората част на „Творецът на ангели“ Стефан Брайс се запознаваме по-задълбочено с Виктор Хопе. Връщаме се към детството му и паралелно с това проследяваме младините му. Беше ми изключително интересно да чета за детството на Хопе, който е отритнат от родителите си. Като бебе той е даден на грижите на сестри в нещо като религиозен приют и, разбира се, израствайки е задължен да изучава Библията.
Интересно, как разбиранията на един човек за добро и зло може да се окажат съвсем различни от тези на друг. За едни Бог е въплащение на доброто, за други – на злото. За едни Бог съществува, за други – не. Всеки сам поставя границата между добро и зло, но кой има правото да решава кое е добро и кое зло? Според разбиранията на Виктор, човек трябва да върши добро, заради което не взима пари за прегледите, които извършва (забварих да спомена, че е лекар). А дали наистина го прави, защото иска да върши добро, или за да изкупи греховете си? Тук ще си кажете, а чии разбирания са по-различни? Да, трябва да вършим добро, но умът на Виктор е толкова изкривен, че възгледите и причините му съвсем не биха се сметнали за добронамерени.
За третата част на книгата няма да споменавам много. Връщаме се отново към тризнаците, като вече имаме background познания за това, което се случва, и можем да предположим как е започнало всичко.
Стефан Брайс определено е избрал интересно име за главния герой в романа си. Виктор Хопе (Victor Hoppe на английски). Първо, фамилията постоянно ме кара да си мисля за английската дума надежда (hope). Второ, съдейки и по съдържанието, няма как да не се сети човек за Виктор Франкенщайн, докато чете. Друг герой, който ме кара да мисля за „Франкенщайн“, е Якоб Вайнщайн. Макар Вайнщайн да се споменава едва няколко пъти в цялата история, кара читателя да се замисли за Франкенщайн.
Преводът на Мария Енчева също заслужава похвала. Това, което най-вече ми допадна е, че имената на улиците са запазени така, както биха се изписали в оригинал – Наполеонщрасе, вместо улица Наполеон. Допадна ми също, че думите за господин и госпожа – хер и фрау – също участват в текста.
Книгата е наистина гениална, чете се на един дъх. Краят изобщо не очаквах да бъде такъв, но мисля, че Стефан Брайс завърши историята по възможно най-добрия начин. Въпреки това, някои от въпросите ми си останаха загадка.
Вие прочетохте ли вече „Творецът на ангели“? Какво мислите за имената на тризнаците, дали са случайно подбрани? Според мен, няма нищо случайно в книгата, дори краят.
„Няма невъзможни неща, фрау Манхаут. Трудни – да, но не и невъзможни.“
Благодаря на издателството за предоставеното копие!