„Дъгата на косата“ на Нийл Шустърман е трилогия, която се състои от „Косачи“, „Бурята“ и „Звън“. Датата на издаване на третата книга, „Звън“, наближава с всеки изминал час, заради което реших набързо да обобщя част от причините толкова харесвам тази поредица.
Светът, в който се потапяме
Нийл Шустърман ни въвежда в свят, в който смъртта не означава нищо. Хората отдавна са победили смъртта и единствените, които могат да отменат живот, са Косачите. Хората дори правят опити за „самоубийство“, като например скачат от високи сгради от скука или просто за забавление. Това е един вид спорт за тях. Така или иначе след това ще бъдат върнати към живота и единствено банковата им сметка ще пострада.
Имаме Косачи, които вършат работата си с удоволствие, и такива, които не са особено доволни, че това е професията им. Въпреки това, стискат зъби и продължават напред, защото би било пагубно да останат само тези, които гледат на убийството като на забавление.
Взаимоотношенията на главните герои
Цитра и Роуан искат всичко друго, но не и да станат Косачи. Според Косач Фарадей пък Цитра и Роуан притежават качествата, които биха ги превърнали в перфектните Косачи. И така, макар че Фарадей трябва да избере един ученик, той започва да обучава и двамата.
Още преди главните герои да се срещнат в „Косачи“ ние разбираме, че съдбата на двамата е вече предначертана и те ще трябва да се съревновават един с друг. Цитра и Роуан не го знаят обаче. Те развиват добро приятелство, дори започват да прехвърчат искри между двамата. НО! в „Дъгата на косата“ не се набляга на любовните отношения. Това не означава, че липват. Мисля, че Нийл Шустърман е намерил перфектният начин да вкара романтика в книгата, без да развали историята.
Кориците
Няма как да не спомена кориците на българските издания. Първото нещо, което хваща окото на човек, е корицата на една книга. Самата аз точно заради това си купих „Косачи“ и „Бурята“ на български език. По принцип предпочитам да чета в оригинал, когато оригиналът е на английски. Но в случая направо се влюбих в българските корици и реших, че трябва да ги притежавам. Ясно ми беше, че за „Звън“ ще се чака месеци след излизането й на английския пазар, но чакането определено си заслужава.
И като стана дума за „Звън“, последната книга от трилогията, разбрахте ли, че най-накрая от издателството обявиха датата, на която ще излезне? Нямам търпение да се потопя отново в този свят и да разбера как ще свърши цялата история.
Ако все още не сте чели книгите, най-вече заради обемът им, не чакайте повече! Книгите се четат на един дъх. Аз не съм от най-бързо четящите и въпреки това прочетох първите две книги в рамките на седмица.