Здравейте на всички ^^
От толква време не съм писала нищо тук, че вече съм изгубила тренинг (не че имах такъв от самото начало ;д). Макар средата на годината да мина преди повече от две седмици, реших, че все пак е по-добре да споделя мнението си късно, отколкото никога. Затова днес ще ви споделя какво прочетох през първата половина на годината под формата на широко разпространения Mid Year Book Freak Out Tag.
За първите шест месеца (и две седмици) прочетох общо 32 книги в рамките на 12 781 страници, което не е никак малко, имайки предвид, че около два месеца почти не съм чела. И определено мога да кажа, че тази година чета доста по-разнообразно откъм жанрове.
Най-добрата книга, която сте прочели през 2020-та досега
Без никакви съмнения мога да кажа, че това е „House of Earth and Blood“ на Сара Дж. Маас, което учудва и мен самата. Честно да си кажа, трудно някоя книга ще я измести, така че нищо чудно това да си остане най-добрата книга, която съм прочела през 2020, но предстои да видим. Не съм сред най-отдадените фенове на Маас, но трябва да призная, че тази жена знае как да изгради героите си така, че да не искаш да се разделяш с тях.
Не броя препрочита на „Крадецът на книги“, естествено (-:
Най-доброто продължение, което сте прочели през 2020-та досега
Като се замисля, тази година голяма част от книгите, които съм прочела, са на Сара Дж. Маас. Изборът ми от книги продължения е изключително ограничен, така че на този въпрос ще отгворя с „Двор от мъгла и ярост“ – втората книга от поредицата „Двор от рози и бодли“. Държа да отбележа, че дори да имах повече продълженя, от които да избирам, съм на 99% сигурна, че пак щях да избера тази книга. Въпреки че бях отписала поредицата след прочита на „Двор от рози и бодли“ (Фейра изключително много ме дразнеше в първата книга), се радвам, че дадох шанс на продължението. Един съвет: това не е най-подходящата книга за четене на публични места ;d
Нова книга, която все още не сте прочели, но искате да прочетете
„Заобиколени от идиоти“ на Томас Ериксон, „Верити“ на Колийн Хувър (не съм фенка на авторката, но историята звучи интересна), „Доведената сестра“ на Дженифър Донъли, „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс, „Лято на Парк Авеню“ на Рене Роузън и много други.
Най-очаквана книга за втората половина на годината
Първата книга, за която се сещам при споменаването на този въпрос, е „The Invisible Life of Addie LaRue“ на Виктория Шуаб. Само добри отзири чувам за книгата. Виктория описва историята толкова красиво, че само като я слушам искам книгата да бъде в ръцете ми.
„The Invisible Life of Addie LaRue“ разказва за живота на Аделин – Ади, която живее познатия може би на много от нас живот, който ти се изплъзва за един миг. Внезапно, Ади призовава дявола и го умолява за време, свобода и като цяло да живее колкото дълго иска, но той отказва. Защото дявола не получава душата ти, докато сделката не е приключена, а ако Ади живее вечно, то сделката никога няма да намери своя край. Ади, отчаяна да живее, казва на дявола „Можеш да имаш душата ми, когато не я искам повече“. Дяволът се съгласява, но проклина Ади да бъде забравяна от всеки, когото срещне. И така през следващите 300 години той е единственият, който я помни, докато един ден Ади влиза в книжарница и краде книга, а когато се връща на следващия ден, младежът на касата я помни.
Най-голямо разочарование
Книгата, от която се разочаровах най-много през първата половина на 2020-та, е „Monstress Vol 1: The Awakening“. Нямах кой знае какви очаквания, но бях чувала само хубави неща и като че ли това ми повлия. Историята ми се стори хаотично представена и ми беше изключително трудно да се ориентирам какво се случва.
Най-голяма изненада
„За да живея“ на Пак Йонми (съзнавам, че името на корицата е изписано по различен начин, но на корейски 박 (Park) се чете пак, а обикновено фамилията се изписва в началото, макар да не е винаги така).
Тази книга разказва живота на Йонми в Северна Корея и бягството й от страната. Събитията в книгата са напълно реални, а на места са и изключително шокиращи, бих казала. Тази книга беше изненада за мен по-скоро в това, че ми отвори очите за начина на живот на севернокорейците преди едно-две десетилетия, а да не говорим, че много от нещата вероятно все още са си същите.
Любим нов автор
Джесика Парк. „180 секунди“ беше една от първите книги, които прочетох през 2020-та, а ако бях оставила новата книга на Сара Дж. Маас за по-късно през годината, то „180 секунди“ определено щеше да ми е топ книгата за тези шест месеца. Повече за мнението ми можете да прочетете тук.
Преди няколко дни прочетох и „Просто любов“, която също много харесах, макар „180 секунди“ да си остава по-добрата история за мен. Но пък втората й книга, излязла на български, само затвърди мнението ми за авторката.
Любим нов герой
Брайс и Даника от „House of Earth and Blood“. Много ми допадна приятелстката връзка между двете, която Сара Дж. Мас е създала, и колкото и алчно да звучи, и аз искам да си имам една Брайс. Отдадена на приятелите си, готова да жертва всичко за тях. Брайс ми допадна най-вече точно заради това си качество – не се прави на нечия приятелка, ами наистина се държи като такава. Има и още много нейни качества, които харесах, но рискувам да ви разваля удоловствието от четенето. А Даника… си е просто Даника. If you know, you know.
Книга, която те разплака & Книга, която те накара да се усмихнеш
Обединявам тези два въпроса, тъй като отговорът ми ще е еднакъв. Това са двете книги, за които не съм спряла да говоря, а именно „House of Earth and Blood“ и „180 секунди“.
Изплаках си очите на тези две книги, че дори имаше моменти, в които се усмихвах, плачейки.
Най-красивата книга, която сте си купили досега
Кои книги трябва да прочетете до края на годината?
Прекалено много са, но като че ли вече споменах тези, които нямам търпение да прочета (като добавим и трите от предния въпрос).
Вие как се справяте с вашето книжно предизвикателство? Коя книга нямате търпение да прочетете?