„Просто любов“ е втората книга на Джесика Парк, издадена у нас. В процеса на четене ще се сблъскате с много смях, (вероятно) шепа сълзи, а и щипка адреналин.
Джесика Парк ни разказва историята на Джули Сийгъл, която се мести в Бостън да учи и уж си е резервирала общежитие, но действителността не е точно такава, каквато е очаквала. За щастие, майка й има своя позната – Ерин – в града, която приютява Джули. Ерин и съпругът й, Роджър, са изключително мили и приятни хора. Те имат двама сина, Фин и Матю, както и дъщеричка – Селест. Тъй като Фин не е наоколо, Джули взима неговата стая. Както във всяко едно семейство обаче, и тук има теми, които едва се обсъждат между членовете на семейството, а да не говорим за някой външен човек.
Селест е голямо сладурче. Тя е на тринадесет и е затворена в себе си. Тъй като Фин… постоянно пътува, Селест си е направила своя версия на брат си, без която не напуска къщата. Това я прави много странна за околколните и трудно си намира приятели. Мога да кажа с ръка на сърцето, че Селест ми е любимата героиня. „Така де, всеки си е малко луд.“ Чрез „Просто любов“ Джесика Парк ни дава пример как въпреки всичко, през което сме преминали, все пак можем да се променим, да излезем от черупката си и да се наслаждаваме на живота. Важното е да бъдем около правилните хора.
Една от любимите ми сцени в книгата е, когато Фин описва на Джули чувството да скочиш с парашут. Тъй като на мен може да се каже, че това ми е мечта от малка, изключително много се зарадвах, когато разбрах, че Фин си пада по екстремните спортове и най-вече по скоковете с парашут.
Не мисля, че „Просто любов“ е книга за всеки (както всяка друга книга, ако трябва да бъдем честни). Но определено ще се хареса на всеки, обикнал „180 Секунди“. И макар на мен „180 Секунди“ да ми хареса повече, „Просто любов“ на 100% се нарежда сред списъка с любимите ми книги.
Силно се надявам ICU да издадат втората книга скоро, защото не знам колко още мога да чакам. Нямам търпение да разбера какво се случва със Селест. Имам чувството, че във втората книга ще се е променила страшно много. А също ще се радвам да прочета и историята на Мат.
„Колкото и да си уплашена, вълннието ще те обхване, ще усетиш тръпката, привличането на бездната.“