“Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” е шестата книга от поредицата “Кръговратът на незримото” на Ерик-Еманюел Шмит. Всяка от книгите в поредицата му обхваща различни култура и народ. С “Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” Шмит ни запознава по-конкретно с Китай и философията на конфуционизма.

Не очаквах, че в рамките на 100 страници ще са събрани толкова история и емоции. Авторът успешно пленява още от самото начало на историята. Предполагам, на всички ни е известно, че в Китай имат закон хората да нямат повече от едно дете (или поне до скоро). Това предотвратява 400 млн. раждания, но на каква цена?

Единствената радост в живота на госпожа Мин са децата й. Беше ми изключително интересно да разбера за всяко едно от тях и през цялото време се питах дали наистина госпожа Мин има десет деца, или всичко е просто една измислица. Госпожа Мин е изключително мъдра и е изстрадала много, но това някак не й личи (през повечето време).

Ерик Шмит вкарва много мъдри мисли в книгата, като например “Мъдрецът вижда у себе си причините за своите неволи, а безумецът обвинява другите.” или “Позволете си да страдате […]. Понякога човек трябва да отвори вратата пред болката.”

Силно препоръчвам книгата! Госпожа Мин определено ми стана една от любимите героини.

Други книги от поредицата включват:

Rating: 5 out of 5.

“Ако има нещо, което може да придаде собствено лице, да изтръгне от баналността, от повтаряемостта, от еднообразието, това е въображението.”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *