WWW Wednesday – 26.08.2020

Здравейте~

Края на март реших да започна да пиша постове тип да ви държа в течение какво чета и какво смятам да прочета в близкото бъдеще, но после така се случи, че малко позачезнах ;д Е, вече съм тук с пост #2 от категорията WWW Wednesday. Първият можете да прочетете тук.

Какво четеш в момента?

Активно може да се каже, че чета три книги в момента. Започнах “Острието на асасина” на Сара Дж. Маас за магическия четатон, в който уж участвам този месец. Казвам уж, защото четатонът е пълен провал. Нищо ново, ако трябва да съм честна. Книгата е препрочит за мен, но тъй като за първи път я четох преди 5-6 години (горе-долу когато излезе на английски), мога да каже, че имам много бегли спомени.

Втората книга, която чета от месеци насам, е “Of Curses and Kisses” на Сандия Менън. Книгата е рителинг на “Красавицата и звяра” и бих казала, че си я бива. Достатъчно оригинална е, но най-важните елементи от историята са запазени. А и действието се развива в boarding school (в случая това е колеж), което винаги е плюс за мен. Чета книгата от толкова време не защото не ми харесва, ами защото я чета предимно докато пътувам и просто няма как да отделям толкова време. Съвсем скоро обаче ще я завърша.

Третата книга, която чета може би най-активно в момента, е “Заобиколени от идиоти” на Томас Ериксон. Онзи ден ня започнах и вече съм прочела около 30% от книгата (щях и повече, ако не бях затрупана с работа). Да ви кажа честно, не очаквах толкова да ме грабне. “Заобиколени от идиоти” анализира типовете поведение и как да разпознаваме какъв е човек и как би реагирал в определена ситуация. Очаквайте ревю в най-скоро време (само да я дочета ;-)).

Какво прочете наскоро?

Последните две книги, които завърших, бяха “Момичето, което изпи луната” на Кели Барнхил и Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” на Ерик-Еманюел Шмит. И двете книги страшно ми допаднаха.

“Момичето, което изпи луната” разказва за Луна, която бива дадена на вещицата в гората като жертвоприношение още като бебе. Всички смятат, че вещицата е зла и ако не получи бебе всяка година, ще разруши света им, така да кажем. Гледната точка на вещицата обаче е съвсем различна. Тя не разбира защо хората от Протектората всяка година оставят по едно бебе в гората. Според нея, взимайки децата, тя ги спасява от неизменна смърт. Отнася ги в Свободните градове при новото им семейство, обгрижвайки ги с много любов по време на пътешествието. Цялата идея на книгата на Кели Барнхил много ми допадна. Тъй като не искам да издавам прекалено много, ще спра тук. Скоро може и да напиша ревю ;).

Коя планирате да е следващата книга, която да прочетете?

Откакто си взех “Един аристократ в Москва” на панаира на книгата не мога да спра да мисля за нея. Все пак искам да прочета и “Моята история” на Мишел Обама, а днес ми пристигна и “Vicious Spirits” на Кат Чо – продължението на “Wicked Fox”. С други думи, не знам коя книга точно ще подхвана, но вероятно ще бъде една от тези.

Това е от мен засега. До следващия път~

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *