„Злодей“ от Виктория Шуаб
„Hell, we could be heroes.“ – един от може би най-известните цитати на Виктория Шуаб от „Злодей“ – първата книга от поредицата й за злодеите.
Виктор Вейл и Елиът „Елай“ Кардейл. Съдбата ги събира заедно като съквартиранти в университета, а оттам се заформя и приятелството. От приятели обаче двамата бързо се превръщат в кървави заклети врагове. Всичко започва с един научен експеримент за EO (ExtraOrdinary), с други думи нещо като СвръхЕстествени. И така, двамата намират начина, чрез който човек се превръща в EO. Както може би се досещате, тестват го и самите те се превръщат в такива и съответно се сдобиват със супер сили. Иначе нямаше да има история, както се казва.
Начинът, по който е написана книгата, е много подходящ за историята и я прави още по-увлекателна. Читателя сам трябва да нареди пъзела, да разплете нишката на събитията и да научи защо от приятели Виктор и Елай се превръщат във врагове. Имаме две основни линии във времето – сега и преди десет години. Може да се каже, че цялото десйтвие сега се развива в рамките на няколко дни до седмица, като междувременно научаваме и историята от миналото. В първата част на „Vicious“ следваме предимно гледната точка на Виктор, а във втората – повече Елай, както и част от другите персонажи.
Не мога да опиша с думи колко много ми хареса „Vicious“. Героите са много добре изградени, дори второстепенните. Виктор определено ми е фаворит, а Елай направо не го понасям. Виктор вярва, че всеки сам пише историята си. Може да се каже, че той ревнува приятеля си и търси вниманието му. Елай от друга страна, не успях да разбера. Не намерих никакви допирни точки с него, но пък е перфектият злодей. Може ли да се каже, че Виктор е добрият злодей?
Част от другите персонажи в книгата са две сестри – Сидни и Серена, чиято история също научаваме рано или късно. В началото на книгата Сидни бива спасявана от Виктор, а Серена можем да намерим до Елай. Миналото на Мич Търнър, бивш затворник, е колкото интересно, толкова и тъжно. Имаме също и домашен любимец – кучето Дол, което следва Сидни непрестанно. Радвам се, че я има Сидни (ако сте чели книгата, вероятно се досещате).
Нямам търпение съвсем скоро да започна и „Vengeful“, за която съм доволна, че е значително по-дебела от „Vicious“.
Прочетете и ревю на „Невидимият живот на Ади Лару“ тук.
The moments that define lives aren’t always obvious.