„За да живея: Пътешествието на една севернокорейка към свободата“
Едва 27-годишна, Пак Йонми е активистка на човешките права на севернокорейците, говорител в TED Talks, както и представителка на One Young World.
В книгата си „За да живея“ Йонми описва животът в Северна Корея, погледнат през очите на едно дете. Историята на Йонми и семейството й е толкова лична и въпреки това разказана с изключително много детайли. Не ни бива спестявано нищо, а напротив – читателя има чувството, че се пренася в света, за който Йонми пише. Опознаваме и Северна Корея; пътуваме от привинцията до столицата Пьонгчанг и виждаме детската радост в очите на Йонми, когато прекарва месец в столицата с баща си. От друга страна виждаме и колко бедно живеят всички.
„За да живея“ наистина отваря очите на човек и го кара да се събуди с гръм и трясък. Всички знаем, че положението в Северна Корея не е никак розово. И все пак начина, по който Йонми описва бруталността на управлението, глада, пропагандата ме изненадват. Заглавието на книгата е много добре подбрано, защото Йонми и семейството й тръгват на едно дълго пътешествие, изпълнено с безброй изпитания, за да избягат от родната си страна, която им е обърнала гръб.
Едва тринадесетгодишна, Йонми прекосява реката Ялу с майка си, за да се спасят в Китай. Китай обаче не се оказва раят, за който са мечтали цял живот и скоро след това започват да мислят как да избягат в Южна Корея. Оптималният вариант се оказва да прекосят пустинията през Монголия. Много обаче се отказват по пътя заради опасността. Но не и момичето, което цял живот е мечтало за свобода. Тя няма да се откаже, докато не постигне целта си.
Историята на Пак Йонми ще остане дълго с мен.
„We all have our own deserts. They may not be the same as my desert, but we all have to find a purpose in life and be free.“