WWW Wednesday // November 2020
Здравейте ^^
Ето че и последния месец от годината дойде, доста неусетно бих казала. Как се справяте с читателското си предизвикатество? При мен върви горе-долу добре, но винаги може и по-добре, нали така? За съжаление, около втората седмица на месеца изскочи нещо непредвидимо, което изискваше цялото ми внимание до преди някоко дни, така че отново не успях да прочета кой знае колко, но пък поне всичко върви по план засега.
А ето и кои са книгите, които успях да прочета през месец ноември:
Какво прочете през месец ноември?
По някакво чудо предвид обстоятелствата все пак успях да прочета цели 4 книги. Добре де, едната я слушах в Storytel, но и това е нещо.
Отдавна ми се четеше история с вампири. А пък не знам от колко години вече се заглеждам по „Стъклени къщи“ – първата книга от поредицата „Вампирите от Морганвил“ на Рейчъл Кейн. Именно това беше книгата, с която започнах месеца. Да, книгата е малко клише, но все пак е писана през 2010-та година. Всички жители на Морганвил знаят за съществуването на вампирите. Та те на практика управляват града. Е, всички освен Клеър Денвърс, която се е преместила в Морганвил, за да учи в местния университет. Като всяка тийнейджърка, Клеър има „съпернички“ в университета. Тя бива принудена да напусне общежитията и се мести да живее в Стъклената къща с Ив, Майлък и Шейн. „Стъклени къщи“ беше точно това, което ми се четеше. Не съм сигурна дали ще подхвана продължението скоро, но поне утолих жаждата си за вампирски истории. Засега.
След „Стъклени къщи“ не бях съвсем сигурна какво ми се четеше, но от известно време „Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана“ на Джесика Таунсенд някак ме привличаше. Затова и реших да я започна. Да си призная, нямах големи очаквания, въпреки че е общоизвестно, че това е любима книга на много хора – малки и големи. И мисля, че добре направих като започнах книгата без да знам почти нищо за нея. В противен случай най-вероятно щах да остана разочарована. Но напротив – книгата толкова ми хареса, че направо не мога да го опиша. Съвсем скоро очаквайте ревюто, което за съжаление не успях да напиша през последните няколко дни на ноември, а междувременно нямам търпение за продължението.
Последния месец също така прочетох и една приказка, бих казала, написана от Джордж Р. Р. Мартин, а именно „Леденият дракон“. В началото много ми хареса историята за Адара, детето на зимата. Докато всички мразят студа и бързат да се скрият на топло, Адара няма нищо против, тя вся пак е родена в най-лютия мраз. Адара е единствената, която може да погали ледените гущери, без да ги разтопи от топлината на ръцете си. Да не говорим за Ледения дракон, от който всички се страхуват, но е най-добрият приятел на Адара. Илюстрациите са страхотни. И все пак, след средата историята започна да отива downhill за мен лично.
И последно, а може би и на последно място по enjoyment за книгите, прочетени през ноември, книгата, която слушах, беше „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман. С много смесени чувства съм. Не бих казала, че книгата ми хареса особено, но все пак има нещо в нея, което ме накара да й дам 3 звезди, а не 2. Като цяло не съм сигурна дали Фредрик Бакман е авторът за мен, но предполагам, че ще му дам поне още един шанс.
Какво четеш в момента и какво планираш да прочетеш следващия месец?
Това, което планирам да прочета следващия месец, са именно книгите, които „чета“ в момента. Предвид неочакваните обстоятелства, през ноември не успях да дочета „Острието на асасина“ на Сара Дж. Маас, от която имам още едва 150 страници. Силно се надявам през следващите няколко дни да я завърша, защото я мъча от месеци ;д. Другата книга е „Моята история“ на Мишел Обама. А пък снощи започнах и „Обсидио“, която е сигурно, че ще върви бързо. Би било хубаво да стигна и до книгите, които мислех да прочета миналия месец, но каквото дойде.