Днес ще ви споделя за една книга, от която останах приятно изненадана. При все това, този пост е и доста неочакван, тъй като тази книга е не друга, ами „Верити“ на Колийн Хувър.
Колийн Хувър е авторка, към която не съм мислела, че ще посегна някога. Наред с нея има и още няколко такива автори, но това е друга тема. Тук трябва да вметна, че тази ми нагласа идва изцяло от това, че просто не мисля, че творбите на Хувър са за мен. И все пак никога не е късно да се опровергае човек. Точно това успя да постигне „Верити“ в моя случай.
Ще се отклоня за секунда да спомена, че пишещите машини са ми голяма слабост. Затова когато видях корицата, една част от съзнанието ми си остана там и не спирах да мисля за нея. Дори нямах представа за какво е книгата, корицата беше всичко, което ме интересуваше. Разбира се, когато видях, че творбата е на Колийн Хувър се поколебах, поради гореспоменатите причини, но в крайна сметка след ден-два си я поръчах. А и трябва да призная, че корицата е страхотна. Не го казвам само заради пишещата машина, обещавам!
И така, обратно към „Верити“. Историята, за моя голяма изненада, е за писатели на романи (личи си кой не е чел синопсиса, преди да започне книгата). Верити Крофорд е известна авторка, която отчасти е получила славата си заради това, че романите й са написани от гледната точка на злодея. Лоуен Ашли от друга страна, също пише трилъри, но за разлика от Верити, тя не обича да бъде под светлината на прожекторите и не много хора знаят коя е. Лоуен получава предложение да завърши поредицата на Верити, което дори самата тя не може да проумее. Как е възможно да се случи това? Толкова известна авторка да е чела нейн роман и да го е харесала толкова, че да поиска от агенцията да я изберат за съавторка. Така де, съпругът й – Джереми Крофод – е този, който всъщност комуникира с агенцията, тъй като Верити е претърпяла много тежка карастрофа и не е в състояние да се грижи сама за себе си, камо ли пък да работи.
И така, Лоу отива в дома на семейство Крофорд да прегледа черновите на Верити за оставащите три книги от поредицата, но там се натъква на автобиографията й. Какъв по-добър начин да опознаеш начина на писане на някого, нали?
Ако искате да сънувате кошмари и да ви се привиждат хора, то това е точната книга за вас! Това е един смразяващ кръвта роман. Запознавайки се с автобиографията на Верити през погледа на Лоуен, ние научаваме истината за смъртта на двете дъщери на семейство Крофорд, както и защо Верити е в такова състояние. Читателят сам трябва да нареди парчетата и да разреши загадката. И точно когато си мислим, че знаем всичко и вече нещата са ясни, Колийн Хувър намира начин да ни изненада. „Верити“ е книгата, която така ме заплени, че не успях да спра да мисля за нея през двата дни и половина, в които я четох. Хувър преобръща света и си играе с ума ти до самия край. В тази книга има едни 13 странци към края, които докато четеш, направо си мислиш, че се подиграват с теб. Минаха два дни откакто завърших „Верити“ и още не мога да отърся съзнанието си от романа, толкова е добра книгата. Не бих могла да кажа какви са чувствата ми за края, читателя сам трябва да го интерпретира и сам трябва да реши в какво да вярва.
Радвам се, че прочетох „Верити“, въпреки предубежденията ми за творбите на Колийн Хувър. Бихте ли ми препоръчали нещо друго от авторката?
Как е възможно човешкият мозък да е толкова изобретателен?
Майка често казваше, че къщите имат душа, и ако това е истина, душата на къщата на Верити Крофорд беше тъмна като нощта.