Днес е време за една книжка, която прочетох преди няколко месеца и все се канех да споделя мнението си за нея, но като седнех да пиша и се захващах с други теми. И ето че най-накрая дойде време за първата книга от трилогията „Съвършенство“, а именно „Град на име Съвършенство“ на Хелена Дъган.
Вайълет и семейството й се местят в Съвършенство, тъй като баща й е очен специалист. А изглежда, Съвършенство има нужда точно от такъв, тъй като всички в града са започнали да ослепяват и се нуждаят от очила, които да предотвратят това.
Град Съвършенство обаче, си има своите особености, а Вайълет не е никак доволна, че трябва да стои мирно в час и да бъде послушна. Та нали едно дете се предполага, че трябва да си играе с връстниците си! Тя се запознава с Момче, но изглежда, че никой друг не може да го види. Каква е мистерията зад това и защо всички са започнали да ослепяват, предстои да разберете като се пренесете и вие в този зовещ град. Изглежда, че колкото повече Вайълет живее в този град, толкова повече иска да се махне, а и да бъдем честни, далеч е от съвършен. Но тя е единствената, която го проумява.
„Град на име Съвършенство“ е една страхотна история, изпълнена с много приключения в Ничия земя, която учи децата да бъдат смели и да се изправят пред страховете си, както и колко ценно е приятелството. Първата книга от поредицата на Хелена Дъган също показва, че без въображение човек е просто една празна обвивка.
Корицата също е страхотна и много се радвам, че от издателството са решили да запазят оригиналните илюстрации. А какво значат всички тези зловещи очи, разбира се, ще разберете като прочетете книгата!
Тя се усмихна и стисна гланта му точно както правеше майка й, когато Вайълет беше изплашена. Сега тя трябваше да поеме ролята на възрастната.