Честита Нова 2021 Година на всички!
Нека тази година бъде изпълнена с много позитивни събития, сбъднати мечти и прочетени книжки! Но най-вече, нека всички сме здрави, защото в крайна сметка здравето винаги идва на първо място.
През изминалата година успях да прочета 58 книги, което може да не е много за някои, но за мен не е никак малко. Тук ще ви говоря за 10-те ми най-любими книги от тези 58. Но тъй като не можах да ги сведа само до 10, ще има още един пост на малко по-късен етап, в който ще ви разкажа за още няколко. 2020-та година определено прочетох много хубави книги!
10. Момичето, което изпи луната
„Момичето, което изпи луната“ на Кели Барнхил е една страхотна история, за която не мисля, че съм говорила достатъчно тук.
Луна, като най-малкото бебе в деня преди жертвоприношението, бива оставяна в гората за „злата вещица“. Вещицата пък не разбира защо хората изоставят малките бебета в гората. Всяка година тя идва и ги отвежда, като по пътя ги храни със звездна светлина. По невнимание обаче, тя храни Луна с лунна светлина, което й дава магически способности.
Това е една история, изпълнена с много магия, забавни моменти на подрастващата Луна, а също и тъга. Тук тъгата е погледната под изключително интересен ъгъл. Има го и елемента на приятелството, смелостта, майчината любов. А, имаме и едно много сладко драконче!
Беше ми много приятно да се забавлявам заедно с Луна и Фириан – дракончето.
9. Обсидио
През 2020-та прочетох „Гемина“, както и „Обсидио“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман, с което завърших трилогията „Досието Illuminae“.
Втората книга от поредицата ми хареса, но ако трябва да посоча само една книга, то тава определено ще бъде „Обсидио“. Това, което най ми допадна във финала, е, че всички най-накрая се обединиха. Авторите отново ни представят нови герои, но има и значително по-голямо участие на героите, които познаваме от първите две книги. Лично аз имах малко по-различна представа за края на поредицата, но и така се е получил доста добре.
8. Творецът на ангели
На осмо място се нареджда една книга, която когато започнах да чета, не бях сигурна дали ще бъде по вкуса ми. В крайна сметка, реших да рискувам и да се хвърля в дълбокото, за което се радвам.
„Творецът на ангели“ на Стефан Брайс ме заплени с историята на учения доктор Виктор Хопе. Беше много интересно да се запозная с детството му, както и с историята за появата на тризнаците, за които Хопе се грижи. Бих казала, че доминиращата тема в книгата, е тази за Бога, както и какво е добро, и какво – зло. Но пък Стефан Брайс е дал страхотен пример за това, че всеки от нас си има свое определение, ако такова изобщо съществува, за добро и зло, както и вярванията на всички ни са различни. Ревюто ми можете да намерите тук.
7. За да живея: Пътешествието на една севернокорейка към свободата
Книгата на Пак Йонми е страшно поучителна и отваря очите на човек за нещата, които са се случвали, а навярно и още се случват, в Северна Корея. Историята на Йонми е толкова брутална, бих казала, и заредена с емоции, че не можеш да я оставиш, докато не я завършиш докрай. Начинът, по който органите на управлението на страната се отнасят към гражданите, е нещо немислимо за мен. Прочетете повече тук.
Ще допълня и че още преди да започна да чета „За да живея“, разглеждайки снимките, нещо така ме докосна, че се разплаках. А като прочетох последното изречение, отново се разплаках. Подобни истории просто трябва да бъдат разказани.
6. Верити
„Верити“… Това определено е най-неочакваната книга за мен в този списък. Просто винаги съм мислела, че няма да докосна книга на Колийн Хувър, а ето че тази не само я прочетох, ами и така ми въздейства, че вече мисля коя друга книга на Хувър да прочета.
Повече можете да прочетете тук, а за да не се повтарям прекалено, ще спомена само, че авторката успя да ме държи на тръни до самия край и ме накара жадно да прелиствам страница след страница, за да разбера как ще се развие историята. „Верити“ определено си играе с прихиката на човек, че дори успешно ми докара кошмари. И накрая какво… Хем краят ми допадна, хем ме остави с не малко на брой въпроси.
5. Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана
Не очаквах, че в списъка с най-добрите книги, прочетени от мен за 2020-та, ще има детска книга, камо ли пък две! И макар „Невърмур“ да е книга, насочена към по-малките читатели, според мен определено ще се хареса на всички възрастови групи.
След като прочетох историята на Мориган Врана, разбрах защо всички толкова я хвалят и препоръчват. Джесика Таунсенд успешно създава подобна атмосфера като в книгите за Хари Потър и най-вече като в Хогуортс, но без да се натрапва прекалено. Определено си личи откъде е получила вдъхновението си, но в същото време историята е и много оригинална. Нямам търпение да започна втората книга, а пък междувременно тук можете да прочетете и повече за първата.
4. Двор от мъгла и ярост
Преди малко повече от година напълно се бях отказала от поредицата „Двор от бодли и рози“ на Сара Дж. Маас. Първата книга едвам успях да дочета и нямах никакво намерение да продължавам с поредицата.
Все пак реших да дам шанс и на „Двор от мъгла и ярост“, преди напъло да отпиша книгите. И толкова се радвам, че го направих. Всичко, което не харесах в първата книга, тук беше „поправено“, подобрено. Ферйа страшно много ме дразнеше първоначално, но тук е много по-развита като персонаж . А и в „Двор от мъгла и ярост“ виждаме много повече от Рис, когото харесах от самото начало и останах много доволна от този факт.
3. Vicious
Първите две книги, които прочетох от Виктория Шуаб – книгите от „Чудовищата от Искреност“, ми харесаха и чрез тях, разбира се, се запознах със стила на авторката. Но имаше нещо в тях, което ми липсваше. „Vicious“, от друга страна, blew my mind away!
Шуаб определено знае как да гради злодеи. Особено като имаме предвид, че тази поредица е изцяло за злодеи – едни повече такива, отколкото други, но все пак злодеи. След като вече съм прочела четири от книгите на авторката, мисля, че начинът, по който прескача от една времева точка на друга, много си пасва с историите й и е в типично неин стил.
2. 180 секунди
„180 секунди“ е първата книга, която прочетох на Джесика Парк, макар това да не е дебютният й роман. Това е книга, която ще ви държи будни до 2-3 сутринта, защото минете ли определена точка, просто няма как да оставите книгата за дочитане на следващия ден. Трябва да знаете какво се случва на момента! Четейки „180 секунди“, ще изпитъте спектър от емоции само в рамките на няколко страници. Така, както се смеете, на следващата страница ще бършете сълзите си.
В този си роман Джесика Парк ни показва значението на приятелството и докъде може да стигне то, както и ни дава пример, че трябва да бъдем малко по-уверени в себе си и просто да се „впуснем напред“. Ето и линк към ревюто ми за книгата, където споделям малко повече.
Дълго време си мислех, че „180 секунди“ ще бъде книгата, която ще е на първо място в тази класация за изминалата година, докато не се появи…
1. Дом на пръст и кръв
Точно така, още една книга на Сара Дж. Маас, и то не коя да е, ами началото на поредицата „Лунатион“.
Първата половина на книгата се чете страшно бавно, но все пак авторката ни представя цял един нов свят. А след това като се започне и следва действие след действие. Главната тема в „Дом на пръст и кръв“ бих казала, че е приятелството между Брайс и Даника. Да, има го и любовния елемент, но не мисля, че той е толкова доминиращ, поне в тази книга.
В началото не мислех, че това ще се превърне в толкова любима моя книга, но последните 100-150 страници не ми оставиха избор. Точно приятелството между Брайс и Даника постави тази книга на първо място за мен. Това е едно приятелство, което няма граници.
Като гледам, доста добре съм се справила и с писането за всяка една от тези книги, имайки се предвид, че само за 3 от тези 10 нямам ревюта. Това скоро ще се промени, особено пък за „Дом на пръст и кръв“, която планирам да препрочета идните няколко месеца.
Това бяха моите 10 най-любими книги за 2020-та година.
А коя е вашата любима книга за годината, ако имате такава?