За съществуването на книгите на Мануела Инуса разбрах като прочетох ревюто на Кики от A Court of Books and Magic, а очите ми веднага останаха по красивите детайли на кориците. И макар да не бях съвсем сигурна дали аз ще ги прочета, реших, че това би бил перфектният коледен подарък за майка ми. Така се сдобих с всички четири части излезли до момента, а пък колкто повече ги гледах, толкова повече ми се искаше да прочета и съдържанието! И така прочетох първата книга за има-няма 3-4 часа.
Поредицата „Валери Лейн“ на Мануела Инуса ни разказва за пет приятелки, които държат магазинчетата на едноименната улица в Оксфорд. И макар магазинчетата там да са шест на брой, едното отдавна е останало празно. В първата книга – „Магазинчето за чай и щастие“, както се подразбира и от заглавието, разглеждаме „Ъгълът на Лори“, където се продават десетки видове чай.
И това не е всичко! В „Магазинчето за чай и щастие“ можем да научим и много интересна информация за чая, а четейки направо се усеща аромата я на чай от нар, я на такъв от калифорнийски био портокали. Разбира се, имаме и типичният за англичаните чай с мляко! Освен с чая, който присъства във всяка част от книгата, ще се запознаете и с историята на звездобройския пай. Това всъщност е обикновен пай с пълнеж от картофи и стърчащи от него глави на сардини, които сякаш гледат нагоре към небето. Дори ще научите как се яде това чудо!
Четейки историята за петте приятелки, и най-вече за Лори в първата книга от поредицата, имах чувството, че се пренесох на малката павирана уличка „Валери Лейн“ – дом на толкова много приятни спомени и поводи за усмивки. А когато Мануела Инуса спомена Уелс, у мен се породи едно такова носталгично чувство и моментално ми се прииска да има начин как да отскоча за една разходка в Кардиф. „Ъгълът на Лори“ дори ми напомни на едно мое много любимо местенце за чай в Кардиф, което се намира съвсем в началото на Бют Парк, до самия замък. Гледката е страхотна, а чаят – превъзходен! Ах, как ми се иска да можех да се телепортирам там в момента!
„Магазинчето за чай и щастие“ е изпълнена и с много сконфузни и неловки, но в същото време и много забавни моменти между Лори и Бари. Авторката е успяла да развие една много добра история в рамките на 200 страница, която макар и кратка, имаш чувството, че е завършена и нищо не й липсва – дори загатва по нещо за всяко от петте момичета, като предполагам, че всяка книга ще бъде посветена на една от тях.
Ако се нуждаете от история, с която да се откъснете от реалността за няколко часа, то тогава се настанете удобно, направете си една голяма чаша чай и се потопете в някоя от книгите на Имануела Инуса! Накрая ще останете с едно много приятно чувство и усмивка на уста – това е гарантирано!
„Валери Лейн“ беше една от симпатичните улички, които, свърнеш ли в тях, веднага те пренасят в доброто старо време.