Обикновено не чета много любовни романи. Напоследък обаче като че ли все това ми се чете, а за тази година до момента съм прочела само две книги, като и двете спадат към този жанр. А и честно да си кажа, имам още няколко набелязани, така че 2021 може да е годината на любовните романи. Днес обаче сме тук да си говорим за не коя да е книга, ами „Споделеният апартамент“ на Бет О’Лиъри.
Първоначално разбрах за съществуването на тази книга на английски и, трябва да кажа, бях доста изненадана, че книгата е преведена. Да, виждала съм я и преди на български, но просто нямах никакъв спомен, че това е същата книга, понеже изобщо не бях обърнала внимание. Няма какво да се лъжем, най-вероятно е било заради корицата, тъй като обикновено избягвам подобен тип романи. А може би не трябва!
Disclaimer: Това не значи, че корицата е лоша, не ме разбирайте погрешно!
В „Споделеният апартамент“ Бет О’Лиъри ни разказва за Тифани и Леон, които по стечение на обстоятелствата не само започват да живеят в едно студио, ами и да споделят едно легло. Да, Тифи използва леглото през нощта, докато Леон работи, а пък Леон съответно го ползва през деня. И все пак никой от тях не е съвсем доволен от ситуацията, но просто така се налага.
Тъй като двамата на практика няма как да се видят, те започват да общуват чрез бележки и преди да са се осъзнали, знаят толкова много един за друг, че все едно са прекарали дни наред, разговаряйки един с друг на някое уютно местенце с чаша топъл чай или кафе в ръка. А когато най-накрая се срещат… Каква среща само! Ще се попикаете от смях, гарантирам ви!
Макар да тръгнах да чета „Споделеният апартамент“ с не малко на брой предубеждения, нямах никакви очаквания от книгата. Просто исках нещо леко и разтоварващо. Мога да кажа, че го получих, а отгоре на това и се забавлявах страшно много. Не помня кога за последно съм се смяла толкова много, и то на глас, четейки, че чак да ми потекат сълзи. Има и някои по-сериозни моменти, вплетени в историята, като травми от предишни взаимоотношения, връзка със семейството, както и доверието между двама души. Мисля, че това донякъде придава малко по-реалистиен поглед над нещата и реалния живот.
Кей (Kay) ме дразнеше толкова много на моменти, че направо ми се искаше да вляза през страниците и да й ударя няколко шамара. А Джъстин… Като се замисля, Джъстин и Кей биха си паснали чудесно.
Единственото нещо, което ми липсваше в книгата, бяха любовните сцени. Това, което беше представено, ми се стори значително малко за adult роман.
Its weird how easily you can get to know someone from the traces they leave behind.
Your brain can do amazing stuff to protect itself from pain.