Тази седмица както е тръгнало май ще си говорим само за шоколад и сладки изкушения. Аз нямам нищо против де, затова и реших днес да ви споделя мнението си за „Дракончето с шоколадово сърце“ на Стефани Бърджес, която завърших само преди няколко дни. Купих книгата за сестра ми преди доста месеци и, честно казано, не знам защо чаках толкова дълго, за да я прочета и аз.
Изглежда, след прочита на книгата разбрах, че съм имала малко по-различна представа за историята. Мислех си, че главната героиня тръгва по следите на сестра си, за да я намери, тъй като тя е изчезнала. Е, тя тръгва на път, но не за да търси сестра си.
Първо ще кажа, че се изненадах като историята започна от гледната точка на дракон. Предполагах, че има дракони, да, но не и че книгата ще се разказва от такъв. Трябваше да се досетя, все пак четем „Дракончето с шоколадово сърце“. Авантюрин е едва новоизлюпена, поне по стандартите на дядо си. Тя има поне още 30 години докато люспите й се втвърдят достатъчно, че да понесе вълче ухапване. Майка й не й позволява да лети, камо ли пък да излиза от планината, в която живее цялото семейство. А всичко, за което Авантюрин мечтае, е да разпери крилете си и да полети в безкрайното небе.
И така, един ден малката Авантюрин решава, че ще излезе извън планината, ще хване плячка и ще покаже на семейството си, че е отговорна и способна да се грижи сама за себе си. Е, плячката я намира, но това се оказва кулинарен магьосник, който приготвя топъл шоколад. А уханието на шоколада така пленява дракончето, че тя просто иска да го вкуси и изобщо не мисли, че може да бъде измамена. Бива превърната в човек и от там нататък трябва да се справи с всички последствия, до които това нейно излизане води.
Дори когато Авантюрин бива превърната в дванадесетгодишно момиче, потока на мисли (ако мога така да се изразя) и начина, по който авторката описва всичко, е от очите на дракон, който си няма идея за повечето неща в света на хората. Имаме много интересни моменти, в които момичето научава какво е това „коса“ или пък за какво служат обувките. С други думи, стилът на авторката страшно ми допадна, особено начина, по който е успяла да запази самоличността на дракончето с чувството за една детска невинност.
В книгата също и научаваме целия процес по приготвянето на топъл шоколад – от печенето на какаовите зърна, правенето на паста, та чак до тайните съставки, които Марина използва в кухнята на „Шоколадовото сърце“.
Имам чувството, че всичко, което написах не е достатъчно, за да изразя колко много ми хареса „Дракончето с шоколадово сърце“ на Стефани Бърджес. Това е и първата книга, на която давам 5 звезди от началото на годината. Препоръчвам книгата на всички – малки и големи, независимо дали обикновено четете middle grade романи, дайте й шанс. Ако книгата ви се намира под ръка, не правете моята грешка да чакате месеци наред преди да я прочетете, ами не се колебайте и я започвайте!
Как бих могла да не съм привързана към косата си? – попитах. – Не би стояла иначе на главата ми.