Преди известно време попаднах на един пост на Хриси от Hrisilandia, в който беше споделила читателските си навици, и се реших и аз да споделя няколко факта за себе си като читател.
#1 Чета бавно
От край време винаги съм предпочитала да чета сравнително бавно, но да се насладя на четивото, отколкото да се опитвам да „прелетя“ през него. И въпреки това, мога да чета и бързо, ако се налага, но просто предпочитам да не го правя. В много случаи това обаче зависи и от самата книга – някои книги просто се четат по-бавно (бързо) от други.
#2 Винаги проверявам броя на страниците в една глава
Всеки път преди да започна следващата глава, проверявам колко е дълга тя. Без изключения. Определено предпочитам по-кратките глави, защото така имам чувството, че чета повече за по-кратък период от време, а и по-бързо.
#3 Прескачам редове и чета надолу
Под това имам предвид, че често когато чета една страница и на нея има диалог, очите ми се плъзгат надолу и четат част от диалога. След това, разбира се, се връщам до мястото, на което съм била, но може да се каже, че вече знам какво предстои.
Този навик съм убедена, че се появи в гимназията, когато четях „Здрач“ за първи път. Дори не беше първата книга, ами „Новолуние“ или „Затъмнение“ (в момента не мога да си спомня в коя книга точно Едуард отива в града при Волтури). Та тогава просто исках да видя дали скоро ще се появи Едуард отново и прелиствах страниците, търсейки името му. Бях направо обсебена!
#4 Предпочитам да чета поредици
Предпочитам да чета поредици, тъй като така прекарвам повече време с героите. Трябват ми поне три книги! Дуологиите са някакъв компромис, но определено се радвам, когато има повече от две книги в историята. Най-често срещаните са може би трилогиите, но нямам нищо против и поредица от 6-7 книги, че и повече. Да, отнемат повече време да се прочетат всички книги и историята да е завършена, но ако героите и атмосферата са ми приятни, още по-добре. Разбира се, добре е авторите да знаят и къде да спрат, за да не се разтегли историята излишно.
#5 Предпочитам да чета на английски
Това твърдение си остава вярно, независимо, че последно време чета все повече на български език. Мисля, че много неща се губят в превода, колкото и добър да е той, а понякога просто не е същото. Особено когато има игра на думи. Разбира се, има си и изключения. Като цяло обаче предпочитам да чета на английски, когато книгата в оригинал е на английски. Ако и тогава е превод, то е по-вероятно да посегна към българския вариант, ако има такъв. И отново казвам, това, че предпочитам английските издания, не значи, че винаги чета тях. Тук са много по-достъпни книгите на български. Но пък има определени автори, които държа да чета на английски. Като например Брандан Сандерсан, Джей Кристоф (собствените му творби, не тези с Ейми Кауфман) и Виктория Шуаб.
Това бяха някои от моите читателски навици. Надявам се да ви е допаднал този пост и ще се радвам да споделите дали и вие се припознавате в някоя от точките.