В последно време слушам много да се говори за „Среднощната библиотека“ на Мат Хейг и имах чувството, че това е една от онези книги, които всички вече са прочели, но не и аз. Всичко, което бях чувала, звучеше доста интригуващо, затова и реших да не се бавя много, ами да видя за какво иде реч.
Признавам си, не знаех много за историята, когато започнах книгата. По-скоро я започнах заради хайп-а, отколкото заради самата история. Да не говорим, че към момента не бях чела нищо друго на Мат Хейг, макар да бях чувала за някои негови книги. Може да се каже, че се хвърлих в непознати води, но пък когато изплувах (с други думи – прочетох „Среднощната библиотека“), останах с добри впечатления. Да, имаше и някои неща, които не ми допаднаха, но като цяло идеята ми хареса страшно много.
‘Between life and death, there is a library,’ she said. ‘And within that library, the shelves go on for ever. Every book provides a chance to try another life you could have lived. To see how things would be if you had made other choices…’
Когато си на прага между живота и смъртта се озоваваш на място, което в случая е Среднощната библиотека. На това място можем да погледнем назад към живота си и да видим всички решения, които някога сме взимали – малки и големи. Защото точно тези решения, дори най-незначителните, правят живота ни такъв, какъвто е. Ако изменим дори една частица, то крайният резултат би бил различен. Нора – главната героиня – също има възможността да посети различни свои животи, където е вземала различни решения. Какво би било ако беше продължила с плуването, ами ако беше приела сделката да издаде студиен албум? Тя има „привилегията“ да посети всички тези вероятности, така да се каже, и да види до какво би довело това.
Да, замисъла на историята ми хареса – човек е съвкупността от решенията си и когато променим нещо, то това вече не сме ние. Допадна ми и замисъла за идеята за милиони паралелни светове. Но най-вече, четейки „Среднощната библиотека“ си спомних какво е да мечтаеш, да искаш да постигнеш нещо и да правиш всичко възможно, което ще те отведе една крачка по-близо до целта. Защото някъде в някой живот това е реалност!
Относно това, което не ми допадна толкова: в началото, докато Нора се озове в библиотеката, всяка глава започва с „х часа преди Нора да умре.“ Да, ясно беше, че щом библиотеката е мястото точно между живота и смъртта, трябва да се случи нещо, за да се озове там, но не ми допадна, че говорим за силно депресивно състояние и опит за самоубийство. Просто не го очаквах. Също така цялото това „прескачане“ напред-назад от живот в живот ми дойде малко в повече, защото тъкмо се застоим някъде и хайде пак наново.
Главите в книгата са страшно кратки, което винаги е плюс. А пък следващата книга на Мат Хейг, която мисля да прочета, е „The Humans“, която към момента не мисля, че има превод на български език.
Dream big… You can be anything you want to be. Because in one life, you are.
Life is strange. How we live it all at once. In a straight line. But really it’s not the whole picture. Because life isn’t simply made of the things we do, but the things we don’t do too.