Запознанството ми с Алис Осман като автор беше именно чрез уеб комикса „Heartstopper“. Макар напоследък да чета малко повече манга, не посягам често към този тип литература. „Heartstopper“ беше един от първите, които започнах да чета.
Историята на Ник и Чарли, на която ставаме свидетели, е толкова сладка, толкова невинна. Четейки, разглеждайки илюстрациите, постоянно се хващаш как започваш да се усмихваш, когато всичко върви по мед и масло. Когато двамата най-накрая признаят чувствата си един към друг. Няма равно на това. Чрез Ник и Чарли можем и да си вземем някои поуки – как човек трябва да бъде себе си, да се приема такъв, какъвто е – независимо какво мислят останалите. Най-важното е човек сам да се чувства добре в кожата си.
Спомням си, че когато започнах да чета „Heartstopper“, volume 1 и 2 ги прочетох на един дъх. Всъщност, дори не знам дали бяха излезли всички глави от volume 2, но всичко налично го прочетох. Тогава се прибирах от концерт в Румъния и в автобуса нямаше какво друго да правя, а пътят беше цяла нощ, пък и на тъмно нямаше как да чета физическа книга. Затова спонтанно започнах комикса. Така или иначе отдавна исках да го прочета.
Алис Осман, разбира се, не ни разказва само за Ник и Чарли, ами и за техните приятели, чиито истории са също толкова интересно вплетени. Имаме цяла тълпа от queer герои, на която просто няма накъде да се радвам повече.
„Heartstopper“ можете да прочетете онлайн, както и чрез приложението Tapas. Там може да следите излизането на всяка нова глава, а пък аз търпеливо чакам датата на издаване на volume 4, за да мога да го прочета наведнъж и да не се мъча с чакане. А някой ден ще бъда и горд притежател на хартиения вариант на комикса!
Наскоро беше обявено и че NETFLIX ще адаптират комикса в сериал, за който аз лично вече нямам търпение!
Към момента и на трите излезли тома съм дала ➟
You can’t tell whether people are gay by what they look like. And gay or straight aren’t the only two options. Anyway, it’s very rude to speculate about people’s sexuality.