Привет ^^ Днес ще си говорим за книга, която нямаше как да изпусна да прочета. А това е именно „Блясък“ на световно известната к-поп звезда Джесика Чон(г), членка на корейската група Girl’s Generation (소녀 시대). Няма да навлизам в подробности как би трябвало да се изпише името – със или без „г“ накрая. Аз бих го написала Чонг, макар и според някои да е неправилно. Точка по въпроса. Сега да преминем към интересната част.
Още когато разбрах, че Джесика ще издава собствена книга, знаех, че това ще е книга, с която ще се сдобия. По един или друг начин. И макар да мислех, че ще я чета на английски, от издателство Егмонт се наеха със задачата да издадат книгата и на български език, с което зарадваха не само мен, но и редица фенове.
В книгата си Чонг Су Йон (рожденото име на Джесика) ни разказва историята на Рейчъл, която е родена в Щатите (също като авторката), но в последствие се мести в Сеул, Корея, за да се отдаде на мечтата си – да стане к-поп звезда. Пътят й определено не е лесен, но тя със зъби и нокти се бори за постигането на мечтата си. Забелязват се и други допирни точки между главната героиня в „Блясък“ и младата авторка. Например това, че Рейчъл, също като Джесика, има по-малка сестра. Няма да задълбавам, тъй като ще ви разваля удоволствието от четенето, но и между Лия (по-малката сестра на Рейчъл в книгата) и Кристал (сестрата на Джесика) също може да се каже, че има сходни неща, като например разликата в годините между момичетата.
На всички ни е известно колко токсична е к-поп индустрията и мисля, че Джесика страхотно го показва чрез романа си. Още повече, самата тя е минала през всичко това, подготвяйки се да дебютира с Girls’ Generation, а и след това като певица. Затова бих казала, че всичко в книгата е абсолютно достоверно и ако се замислите малко повече над някои от (уж) по-незначителните моменти в книгата, ще проумеете, че това всъщност може да са напълно реални истории. Авторката ни показва, че в тази индустрия нищо не е каквото изглежда, дори в отношенията между членовете в една група. Да не говорим за фалшивите слухове или дори компаниите, които би трябвало да застанат зад артистите си, но целят само да се възползват колкото се може повече от тях.
„Съсипват живота ти и после изопачават нещата така, все едно вината е твоя.“
Хареса ми, че Джесика излага всичко на показ – свирепата настървеност на трейнитата да дебютират, неспирните 24-часови тренировки, непосилните стандарти за външния вид на к-поп звездите, дискриминацията между половете, всичките жертви, които правят, за да дебютират… и това е само началото. Имам чувството, че много хора просто не обръщат внимание на всичко това, а трябва! Хареса ми също, че от издателството са запазили някои думи с корейското им название, което според мен позволява на читателя да се докосне малко повече до културата. Наистина го оценявам.
От друга страна, не мога да не обърна внимание, че колкото и да са се постарали, голяма част от тези думи имат леки разминавания в превода и реалното произношение. Давам пример, за да разберете какво имам предвид с това: думата мама, която на корейски е „омма“ (엄마), в книгата е писана като „ума“. Не говоря за абсолютно всички подобни думи и изрази, разбира се. Има такива, които са си напълно коректно изписани. Като например „чингу“ – приятел/ка; „халмони“ – баба. Трябва да вметна също, че разбирам и откъде се получава разминаването. Книгата е превеждана от английски, което значи, че всички тези думи най-вероятно също са преведени от романизирания им вариант (тоест корейските думи, изписани с английски букви). Има десетки системи на романизация и като човек, който има основни познания по корейски език, напълно разбирам колко объркващо е четенето по този начин. Затова и първото нещо, което всеки човек, изучаващ езика, прави, е да научи корейската азбука – хангъл.
„Блясък“ се оказа едно страхотно четиво за разтоварване. Историята на Рейчъл е приятна и кара човек да се замисли за собствените си цели и мечти и онова, което го прави щастлив. Препоръчвам историята на всички фенове на к-поп музиката (определено ще си отворите очите за много неща, свързани с индустрията), както и на онези, които просто искат едно леко четиво, с което да избягат от реалността за няколко часа.
Изключително важно е сами да си напомняме, че сме силни. Кой друг ще ни го каже? Никой. От нас зависи да сме искрени със себе си за собствените си възможности и да вършим нещата, които умеем най-добре.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие за прочит!
