Привет ^^ Днес ще ви разкажа малко повече за „Змия и гълъб“ на Шелби Махурин, която към момента е и една от трите книги, на които съм дала 5 звезди тази година.
„Змия и гълъб“ е книга, която още с излизането й знаех, че ще прочета. И макар да мислех, че това ще стане в оригинал – на английски език – като видях разликата в цената на английското и българското копие, бързо си смених решението и се примирих, че ще чета поредицата на български. А и честно казано, мисля, че добре се получи така, тъй като преводът е много добър и напълно позволява на читателя да се потопи в този исторически период на лов на вещици.
Накратко за историята за тези, които все още не са чували за книгата. В дебютния си роман Шелби Махурин ни разказва за брак между вещица и ловец на вещици. Вярно, бракът е против волята и на двамата, но в последствие между Лу и Рийд започват да се оформят и чувства. Докато Лу е напълно наясно какъв е съпругът й, Рийд няма никаква представа, че тя е вещица. Горкото момче…
Голям плюс е това, че имаме глави от гледната точка както на Лу, така и на Рийд. Вярно, четем предимно през очите на Лу, но пък двете гледни точки заедно се допълват и така читателя получава цялостната картинка. Забавно е да гледаш как двамата се правят на куче и котка и се закачат за най-незначителните неща, а това, че ние сме наясно с информация, за която например Рийд е в неведение, прави четенето още по-сладко. Обичам подобни отношения в книги.
Нещото, което ми направи голямо впечатление, е начинът, по който работи магията и като цяло системата, която авторката е изградила. Имаме бели дами, както и червени дами. Луиз е представителка на белите дами, които черпят магията си от природата и насочват енергията си през земята. Още повече, че когато вещиците извършват заклинания, трябва да има баланс – да дадат нещо и от себе си, за да не се наруши този баланс. Както се казва, око за око, зъб за зъб. Може да звучи малко объркано в момента, но когато четете книгата, ще разберете. Коко от друга страна, която е и най-добрата приятелка на Лу, е представителка на червените дами, с други думи – кръвните вещици. Магията на кръвните вещици идва от кръвта, както може би се досещате. За всяка вещица, независимо каква е тя – бяла дама или червена – магията е нещо изключително индивидуално и няма втора като нея. Не е нещо, което се учи по учебник.
Персонажът на Коко много ми допадна от самото начало, да не кажа и че тя вероятно ми стана любимата героиня в първата книга. А доколкото разбирам, в продължението също ще играе важна роля, така че нямам търпение да научим повече за миналото й.
Признавам, трябваха ми няколко глави да навляза в историята, тъй като Шелби ни хвърля в дълбоки води още от първата страница и оставя читателя сам да се ориентира. Да, бях малко объркана докато навържа историята, но след първите 2-3 глави всичко започна да придобива смисъл, а след около стотина страници не исках да спирам да чета. „Змия и гълъб“ е една от онези книги, които са изпълнени с действие и не можеш да спреш да прелистваш страниците. Ако имах втората книга до мен, определено щях да я започна веднага след приключването на първата.
Можеше да се получи. Можехме сами да напишем края на историята си, какво като бяхме вещица и ловец на вещици. Можехме да бъдем щастливи.