Здравейте на всички~
Днес за малко разнообразие реших, че е време за един книжен таг. Добре де, признавам си, откакто попаднах на The Cake Book Tag само чакам да ми се отдаде възможност да го направя. И тъй като съм решила уикенда да се отдам на мързел и четене (а колко ще ми се получи вече е друг въпрос), това е и перфектната възможност за един бърз книжен таг.
Както може би се досещате и от заглавието, ще си правим торта от книги! Кой не обича торти, още повече пък книжни?
БРАШНО: Книга, която започва малко бавно, но в последствие темпото се забързва
Тук мога да посоча много заглавия, но ще се спра на „Нивганощ“ – първата книга от трилогията на Джей Кристоф. Започна ми страшно бавно, особено с всички бележки, на които не е задължително да се спираш, но е силно препоръчително, тъй като допълват историята и worldbuilding-а. Мисля, че моментът, в който стигаме втората част на книгата и минаваме частта с пустинята, започнаха да се забързват нещата и успях да се насладя на историята. Факт е, че тази поредица просто я чета страшно бавно, защото и при „Божигроб“ наблюдавам същото.
МАСЛО: Книга с наситен, страхотен сюжет
Първото заглавие, за което се сещам, е „Верити“ на Колийн Хувър. Замисъла, който авторката е вложила в тази книга, е просто невероятен. Няма да издавам нищо, защото според мен е най-добре да се впуснете в историята на сляпо.
ЯЙЦА: Книга, която си мислел/а, че няма да ти хареса, но се е оказала приятна
Тук имам два отговора, тъй като не успях да се спра само на един. Първата книга, която ще посоча, е „Елайза и нейните чудовища“ на Франческа Запия. Дълго време преди да започна да я чета, заглеждах корицата (на английското издание, тогава нямах представа, че е преведена на български) и се чудих дали тази книга ще ми хареса. Е, в крайна сметка я започнах и я прочетох за два-три дни. Просто не можах да се откъсна от нея, а всеки един момент, в който не четях, мислех за историята.
Вторият ми отговор е „180 секунди“ на Джесика Парк. За тази книга се колебаех предимно заради жанра, но когато прочетох анотацията, реших, че все пак може и да ми хареса. Бях заела копието от една приятелка, но след около 30 прочетени страници отидох и си я купих. И се оказах права – превърна се в една от любимите ми книги!
ЗАХАР: Сладникава книга
Тук разбирам по-скоро романтична книга, затова ще кажа „Споделеният апартамент“ на Бет О’Лиъри. Нямах идея в какво се впускам, започвайки книгата, но получих огромна доза забавление. Книгата прочетох електронно и веднага след това отидох да си взема хартиено копие, толкова ми хареса! А скоро смятам да прочета и някоя от другите книга на авторката, вероятно „The Switch“.
ГЛАЗУРА: Книга, която включва всеки елемент, на който се наслаждаваш (забавни/тъжни моменти, действие и т.н.)
Хмм, сега като се иска да посоча какво харесвам в една книга и изобщо не мога да се сетя xD. Ще посоча по-скоро една-две любими книги.
Първо, няма как да мина без „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак, когато става въпрос за любима книга. Няма нещо, което да не ми харесва в тази книга, колкото и банално да звучи. На моменти просто се хващам да мисля за книгата и как искам да започна да я чета, но за момента удържам фронта, защото започна ли я, знам, че после няма да ми се чете нищо друго. И все пак съм решила, че скоро ще я прочета отново, а след това ще споделя и малко повече за мнението ми.
„Дом на пръст и кръв“, или първата книга от най-новата поредица на Сара Дж. Маас, също много ми допадна (неочаквано) и тъй като първия път я четох на английски, мисля скоро да я прочета и на български. Тук най-вече ми хареса елемента на приятелството. Същия елемент се наблюдава и в „180 секунди“, което отново имаше голяма роля в това да се пристрастя толкова към историята.
ЗАХАРНИ ПРЪЧИЦИ: Книга или поредица, към която можеш да се обърнеш да ти подобри настроението
Когато не съм в настроение, обикновено не ми се и чете особено. Понякога обаче си мисля за някоя книга, която от известно време стои на рафтовете ми и все искам да я започна, но нещо ме спира. Последния път, когато не бях в особено приятно настроение, прочетох „Депресията ме обича“ на Веселина Седларска. Ей така я започнах, очаквайки да прочета десетина страници и да я оставя, защото не ми се чете, но пък книгата толкова ме погълна, че просто не можах.
ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА: Любимата ти книга за годината до момента
Или „Депресията ме обича“, или „Змия и гълъб“ на Шелби Махурин. Двете книги са много различни една от друга, но пък и двете ми харесват по редица причини. Да не забравяме все пак, че годината едва започна и има още много време за четене, през което може да намеря и нова любима книга.
Тагвам триото, чиито постове винаги очаквам с голямо нетърпение, а именно Теми, Кики и Кали, както и всеки друг, на който му се иска да направи този забавен книжен таг.