копнеж

Поредицата „Копнеж“ от Трейси Улф я следя дълго преди да се появи на българския пазар. Известно време имах леки колебания дали наистина искам да я чета, но тогава издателство Егмонт обявиха, че ще я видим и у нас и това допринесе най-накрая да се реша. А защо имах колебания? Не бях сигурна дали ще отговори на очакванията ми (макар да нямах кой знае какви) и мислех, че по-скоро ще остана разочарована. Е, да видим дали наистина се получи така!

Предполагам, че всички, или поне повечето от вас, са наясно, че „Копнеж“ е паранормален роман, който включва вампири. Според мен това ви е напълно достатъчно при започването на книгата. Много хора оприличават историята на Трейси със „Здрач“ от Стефани Майър, но бих казала, че двете книги нямат много общо. Началото на „Копнеж“ доста напомня на „Здрач“ с това, че Грейс се мести в Аляска, но момента, в който стигнем в академия „Катмиър“ двете истории поемат по съвсем различни пътища. А леките прилики, които се забелязват след това, по-скоро навяват помен на носталгия за всички фенове на „Здрач“.

Особено голямо впечатление ми направи изключително детайлния стил на писане на Трейси Улф. Човек все едно наистина се намира в историята като част от нея, а не просто като страничен наблюдател. Едно от нещата, които още дълго ще си спомням ярко, е шахматния сет, на който Грейс се натъква в академията още с пристигането си. Фигурите са така добре описани, че направо имах чувството, че не Грейс, а аз съм хванала една от тях и я разглеждам.

Напоследък рядко чета резюмето на една книга, преди започването й, и съответно в много от случаите не знам какво да очаквам. Моментът на изненадата обаче играе доста добра роля, тъй като шансът да очаквам прекалено много и да остана разочарована е по-малък. За „Копнеж“ например, бях наясно, че книгата бива сравнявана със „Здрач“, както вече споменах, и че е история с вампири. Останах приятно изненадана от факта, че историята се развива в академия (много обичам такъв тип книги). Не бих имала и нищо против самата аз да посетя академия „Катмиър“ и да си направя една обиколка на Аляска, колкото и студено да е. А относно вампирите… такива има, и още как! Моментално си проличава кои герои са представители на тази класа, ако мога да се изразя така. А освен вампири имаме и още толкова много други елементи към историята, които не очаквах! Да не забравяме и всичките шеги, или по-скоро опити за такива, и цялото чувство за хумор на главните герои.

Как се нарича човек, който мрази тикви?
„Антиквар“.

Някои хора може да кажат, че „Копнеж“ е пълна с клишета. So be it! Ако преди години сте си падали по „Здрач“, то „Копнеж“ е точно за вас! Ако пък не сте си падали толкова по „Здрач“, но все пак харесвате истории с вампири, дайте шанс на „Копнеж“. В книгата са включени достатъчно обрати, които ще ви държат вниманието до последната страница, а след това ще искате още.

Последните около 150 страници от книгата се четат на един дъх! Дори и за хора, които не могат да се концентрират за дълъг период от време. Казвам го от опит. Просто идва момент, в който започват определен набор от действия и спирка няма! А тъкмо когато си мислех, че краят ще бъде сладникав, Трейси така извъртя събитията, че в тях няма нищо сладникаво.

Искаше ми се единствено главната героиня да беше разбрала малко по-рано за новия свят, в който живее, и всичко, което научи в последствие. Опитвам се да не издавам много, тъй като все пак не искам да ви разваля удоволствието от четенето, но повярвайте ми, имаме цял спектър от свръхестествено. Имам чувството, че читателя може да се досети за доста елементи, стига да бъде наблюдателен, което само по себе си не е лошо. Но ми се искаше, Грейс да беше наваксала една идея по-рано. А сега, когато вече знае, нямам търпение да видя как ще се разиграят картите в следващата книга.


Rating: 4 out of 5.

Понякога така е по-лесно – прекъснах я аз. – Да говориш с най-добрия си приятел за най-ужасното нещо, което някога ти се е случвало, е невероятно болезнено. Да споделиш с непознат, когато всичко това не го засяга по един или друг начин… понякога не боли толкова.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие за прочит!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *