„От кръв и пепел“ е поредица, за която слушам все хубави неща още откакто излезе на английския пазар. Няма да се впускам в подробности, но съм прекарвала дни в мислене на варианти как евентуално да си поръчам книгите (към момента бяха излезли само първите две, а вече трилогията е завършена на английски). Уви, доставките до България са малко сложни, още повече пък на self-published книги. Това, предполагам, ви подсказва колко се зарадвах, когато в началото на годината от издателство Егмонт обявиха, че ще издадат първата книга от поредицата на Дженифър Л. Арментраут и на родния ни език. Дори не можах да повярвам на очите си!
Лично за мен „От кръв и пепел“ е една от най-хвалените книги за последната година, заради което в началото бях малко скептично настроена и като цяло започнах книгата без да имам големи очаквания. Бързо се разбра, че наистина има защо книгата да е толкова харесвана. Дженифър Л. Арментраут така е предала историята, че хваща читателя още от първата страница и не го пуска. Рядко ми се случва да седна и да чета в продължение на часове без прекъсване, но с „От кръв и пепел“ не можах да се спра и жадно прелиствах страниците.
Попи е Девица. И като такава от нея съответно се очаква известно поведение, като например да не говори с никого (освен с някои „доверени“ хора), да ходи с було и т.н. Всеки знае какво я чака, а именно да се Възнесе, тъй като тя е бъдещето на цялата страна. Много хора, самата тя включително, обаче не осъзнават, че тази й „привилегия“ да бъде избраната, Девицата всъщност поставя редица ограничения и диктува живота й. Попи е един от най-смелите и силни женски персонажи, за които съм чела последно време. Тя притежава определена дарба, която не бива да използва, но въпреки това прави всичко възможно да помогне на нуждаещите се, независимо от закона. Би жертвала себе си по всяко време без дори да се замисли.
Виктер (един от главните стражи на Попи) също се нареди сред любимите ми герои. Първо, какво страхотно име! И той като Попи не би се замислил да влезе в битка само за да помогне на останалите. Общо взето, всички герои в „От кръв и пепел“ са така добре изградени, че дори злодеите биха се харесали на човек (тъй като все пак се предполага, че трябва да се държат по определения начин).
И разбира се, Хоук. Динамиката между Попи и Хоук беше страхотна. Всяка една сцена с двамата ме караше да искам още и още. Някои казват, че романтиката в книгата не им е достатъчна. Аз бих казала, че количеството романтика, която получихме, беше повече от задоволително. Ако романтиката беше една идея повече, мисля, че просто нямаше да бъде реалистично. Особено като се има предвид обстоятелствата.
Дженифър Л. Арментраут е изградила един доста увлекателен свят, в който не всичко е такова, каквото изглежда. В същото време авторката не се страхува да накара читателя да обикне даден аспект от историята, след което да заличи съществуването му. Посоката, в която тръгнаха да се развиват действията, много ми допада, а пък след този край, нямам търпение за продължението.
Ако сте фенове на книгите на Сара Дж. Маас, „От кръв и пепел“ определено е книга, която не искате да изпуснете!
Смъртта е като стар приятел, който често ни навестява. Понякога в най-неочаквания момент, а друг път точно когато я очакваш. Гостува ни откакто свят светува, но завинаги ще си остане сурова и неумолима в очите ни.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие за прочит.