Дуологията „Monsters of Verity“, или „Чудовищата от Искреност“ на български език, се състои от „This Savage Song“ („Тази свирепа песен“) и „Our Dark Duet“.
„This Savage Song“

Никой не е в безопасност в този войнстващ град на чудовища.
Кейт Харкър и Огъст Флин са наследниците на раздвоен град – град, където насилието е започнало да ражда истински чудовища. Всичко, което Кейт иска, е да бъде безскрупулна като баща си, който позволява на чудовищата да се разхождат свободно и кара хората да плащат, за да бъдат закриляни. Всичко, което Огъст иска, е да бъде човек, добросърдечен като баща си, да има по-голямо участие в защитата на невинните – но той е едно от чудовищата. Чудовище, което може да открадне нечия душа чрез струните на музиката.
Когато Огъст има възможността да държи Кейт под око, която тъкмо е била изкючена от шестия пореден пансион и се е прибрала вкъщи, той веднага се възползва. Но Кейт разкрива тайната му. Двамата трябва да се изправят пред редица сложни решения.
Историята ме грабна от самото начало. Първо се запознаваме с Кейт, която е изгонена от редица пансиони и й предстои да бъде премести в ново училище, което означава и че ще се върне обратно вкъщи при баща си. Кейт е изключително решителна и иска да докаже пред баща си, че е достойна да бъде негова дъщеря. Би направила всичко, за да получи вниманието му. Нещо, което много ми допадна в персонажа на главната героиня, е „играта“, която играе със себе си. А именно, тя смята, че в една алтернативна вселена съществува друга Кейт и постоянно задава въпроси като „Къде си в момента?“ на „другото си аз“.
След Кейт се появява и Огъст, при когото всичко е започнало с трясък. Огъст е чудовището, което иска да се впише сред хората, да принадлежи към нещо. Огъст е герой, който иска да знае какво е чувството да живееш. За него хората са странни и непредсказуеми. По стечение на обстоятелствата Огъст постъпва в същото училище като Кейт и от там нататък нещата се развиват за добро или лошо.
Лесно е човек да обикне главните герои в една книга. В „Monsters of Verity“ обаче, любимият ми персонаж не беше нито един от главните герои. Илса е по-голямата сестра на Огъст (двамата имат и по-голям брат на име Лео). Илса е вероятно най-красиво написаният герой, когото съм срещала досега. Както Лео казва: “ Our sister has two sides. They do not meet. / Сестра ни има две страни. Те не си приличат.“ Е, в края на книгата се запознаваме и с втората страна на Илса, която ме накара да я харесвам още повече.
Виктория Шуаб ни въвлича в свят, в който насилието създава чудовища. Когато нощта падне, всеки гледа да се скрие, защото това е частта от денонощието, през която чудовищата вилнеят. В последствие си задаваме въпроса „Ние ли сме чудовища, или чудовищата са хора?“ Защото, повярвайте ми, чудовищата (или поне част от тях) се държат много по-хуманно от хората.
Според мен е най-добре да започнете книгата без да знаете много за нея. Ще кажа само че последните 50-70 страници направо ми разбиха сърцето. И то не един или два пъти, а цели три.
„Our Dark Duet“

Действията в „Our Dark Duet“ – втората книга от „Чудовищата от Искреност“ – се развиват шест месеца след края на „This Savage Song“. Чудовищата и хората са във война, като чудовищата искат да превземат града. Героите трябва да се изправят пред по-големи предизвикателства, дори пред самите себе си, сега, когато войната е в разгара си.
Имаме и нови герои, а Sloan – второстепенен герой в първата книга от двулогията „Monsters of Verity“ – се превръща в главен. Огъст се превръща от плахо и невинно момче, какъвто е в първата книга, в свирепо чудовище, на което гледат със страхопочитание и като на фигура, от която зависи безопасността на града. Вижда се промяна и в Кейт, и то немалка.
Радвам се, че започнах да чета Шуаб точно с тази й творба (и като цяло двулогията), тъй като авторката има и далеч по-известни поредици. Донякъде ме беше страх да започна някоя от тях, защото след това не бях сигурна дали нетолкова известните й произведения ще ми се харесат. Мога да кажа обаче, че стилът на писане на Виктория Шуаб е много специфичен и уникален за нея. Мисля, че „Чудовищата от Искреност“ е един добър начин да се запознаете със стила на авторката.
Това е един чудовищен свят, в който си заслужава да се впуснете.
„This Savage Song“
„Our Dark Duet“