Днес реших да споделя с вас трите книги, от прочетените от мен през 2019-та година, които ми харесаха най-много.
През изминалата година прочетох общо 50 книги, от които не малък брой препрочитания, но пък се запознах и с много нови автори. В случая няма да включа книги, които вече съм чела, както и продължения. И така, нека започнем с №3.
„Илумине“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Едва ли има човек, който да не знае за „Досиетата Илумине“. Още с издаването си „Илумине“ събра много хайп – от една страна заради историята, от друга заради формата, в който е предоставена.
Лично аз бях хвърлила око на книгата точно заради формата – изглеждаше нещо интересно и малко по-различно от това, което се предлага на пазара. Факт е, че успях да я прочета едва от третия път, но преди това направих грешката да се опитвам да чета електронно. Според мен, това е книга, която не може изцяло да се възприеме в електронен вариант.
Няма да задълбавам в историята – предполагам, че знаете за какво става въпрос, ако не е така, винаги можете да погледнете. Ще кажа само, че последните 200 страници се четат на един дъх. Историята те поглъща и преживяваш всичко заедно с героите.
„Защитения“ на Питър В. Брет
В света на „Защитения“, който Питър Брет създава, нощем демоните излизат наяве и започват да ловуват. Имаме всякакъв вид демони – огнени, въздушни, водни, каменни – каквито се сетите. Преди много време двете раси са живели в мир но сега хората са започнали да се страхуват от демоните. Арлен е един от малкото, които се осмеляват да им се опълчат.
В началото на годината съвсем случайно попаднах на „Защитения“ в библиотеката. Корицата, а и самият факт, че е фентъзи, ме заинтригува и реших да видя за какво става въпрос. Силно преповъчвам поредицата „Демонски цикъл“ на любители на фентъзи.
„Елайза и нейните чудовища“ на Франческа Запия
Не бих казала, че си падам по съвременните романи. Или поне до момента, в който прочетох „Елайза и нейните чудовища“. Рядко чета нещо различно от фентъзи, така че представете си колко трябва да ме е докоснала Франческа Запия с романа си, за да го поставя на 1-во място сред книгите, които прочетох през цялата година.
Мисля, че в този роман има за всеки по нещо – дали ще е връзката дете-родител, или изводът, че от време на време е добре да поставяш себе си пред другите.
Ако се интересувате, можете да намерите ревюто ми тук.
Е, това са моите топ 3 книги, които прочетох през 2019-та година. Изборът определено не беше лесен, но пък бих казала, че е задоволителен. Съвсем скоро очаквайте и пост с най-лошите книги за мен за 2019-та.
А кои са вашите най-добри книги за изминалата година?
1 коментар