WWW Wednesday // December 2020
Ето че дойде време и за последния пост от типа WWW Wednesday за тази година. Макар оригиналната идея на тези постове да не е тази, с чиято цел ги ползвам, заглавието ми допада, така че може да очавате още от тези постове и през 2021-а. А сега да видим и какво успях да прочета през декември!
Какво прочете през месец декември?
Декември може и да се окаже един от месеците, в които съм прочела най-много.
Макар аудиокнигите да не са нещо, към което посягам често, първите няколко дни все още имах достъп до акаунта си и реших максимално да се възползвам. Нямах нещо конкретно, което искам да слушам, затова се спрях на „Solitaire“ на Алис Оузман. Избрах точно тази книга, защото много харесвам поредицата за Ник и Чарли, които се появяват и тук. За мое огромно разочарование обаче, „Solitaire“ изобщо не ми беше по вкуса. За съжаление, за мен лично нямаше никакъв смисъл в тази книга и тя получи само една звезда. И въпреки това си чакам с огромно нетърпение новото попълнение в поредицата за двамата тийнейджъри догодина.
Този месец най-накрая дочетох и последните около 150 страници от „Острието на асасина“ на Сара Дж. Маас. Това беше препрочит за мен, тъй като преди много години бях прочела първата книга от поредицата, както и тази, и исках да ги препрочета, за да продължа и завърша цялата поредица. Първоначалният ми рейтинг за книгата беше 4 звезди, но този път й дадох с една по-малко. Започнах да чета историите мисля, че през май месец, когато прочетох първите две. След това се разсеях с други книги и чак наскоро се хванах да довърша и останалите три истории. Трябва да призная обаче, че от първите две истории не помня почти нищо, да не кажа даже абсолютно нищо. Любимата ми история от „Острието на асасина“ е „Асасина и пустинята“, която сама по себе си би получила 5 звезди от мен. Беше ми мъка да прочета „Асасина и подземният свят“ (между другото, не съм 100% сигурна, че точно така са преведени заглавията на историите, тъй като ги четох на английски), поради което и толкова време се забавих с дочитането на книгата. Предвид факта, че не си спомням две от историите обаче, просто не мога да дам повече звездички на книгата.
Декември месец прочетох и петото и шестото попълнение от мангата „The Girl from the Other Side“. В общи линии поредицата разказва историята на едно малко момиче, което е изоставено „от другата страна“, където тегне тежка зараза. Незнайно как, Шива все пак остана незаразена, а Учителя е там да я защитава от всичко зло. В петия вллюм Шива и Учителя имаха като че ли първият си голям скандал, а пък в шестия разбираме много важни факти за Учителя. Силно препоръчвам поредицата, а илюстрациите са просто уникални. Което си личи от кориците на изданията.
Идва ред на „Обсидио“, както и на новелата „Memento“, от Джей Кристоф и Ейми Кауфман. „Обсидио“ е последната книга от поредицата „Досието Illuminae“ на двамата съавтори, затова и няма да издавам твърде много. Ще кажа само, че това беше може би любимата ми книга сред трите. Определено я харесах повече от „Гемина“, която също прочетох тази година. А и ми допадна идеята как проследяваме по-голям каст от хора. „Memento“ прочетох веднага след завършека на „Обсидио“. Да, беше ми интересно да се запозная с Ейдън (AIDAN), но новелата може би щеше да има по-голямо въздействие, ако бях изчакала да мине малко време.
„Верити“ на Колийн Хувър се оказа много приятна изненада за мен. До момента не съм чела нищо от авторката, а и не мислех, че някога ще прочета нещо, написано от нея, но винаги има първи път, както се казва. И за да не се повтарям, ревюто ми можете да прочетете тук. Бих се радвала да ми препоръчате и някоя друга книга от Колийн Хувър.
Какво четеш в момента и какво планираш да прочетеш следващия месец?
До снощи все още се мъчех с „Vicious Spirits“ на Кат Чо. Мислех, че ще я прочета бързо, но уви, книгата страшно много ме отегчаваше и изобщо нямах желание да я чета. Затова реших, че ще е най-добре да я оставя и да чета нещо, което ще ми е значително по-интересно. В 100-те прочетени страници книгата на Кат Чо успя да ме заинтригува с един елемент от историята, но не беше достатъчно да ме накара да продължа напред.
В момента не бих казала, че чета нещо друго, макар „Моята история“ на Мишел Обама да стои и да ме чака търпеливо. Това определено ще е една от първите книги, които ще прочета през 2021-а. А за по-натам все още нямам планове.
Ами вие какво успяхте да прочетете през декември?