По начало, не мислех да пиша пост с книгите, които ме разочароваха най-много за 2020-та година, тъй като не са кой знае колко. Но в крайна сметка, успях да събера няколко. Повечето от тях дори нямат превод на български, но това е друг въпрос.
Държа да отбележа, че фактът, че тези книги попадат в тази категория, не значи, че книгите са лоши. Просто не мисля, че са за мен; на другиго може да са му сред любимите книги. Точно затова постът е озаглавен „разочароващи“, а не „лоши“ : )
4. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг & Човек на име Уве
През 2020-та реших, че е крайно време да прочета нещо от Фредрик Бакман. Започнах с историята „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, а няколко месеца след това прочетох и „Човек на име Уве“.
Замисълът на историята „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ ми допадна, но представянето ми се видя малко хаотично и на моменти ми беше трудно да се ориентирам какво точно се случва и от чия гледна точка четем. Когато я завърших си дадох сметка, че тази история може да въздейства много силно на някои хора, но при мен не се получи съвсем. Обаче има някои много добри цитати, които си извадих.
Докато „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ започнах да чета съвсем спонтанно и без да имам кой знае какви очаквания, за „Човек на име Уве“ бях слушала много. Все пак това е любима книга на мнозина. Стилът отново ми се стори малко хаотичен, тъй като прескачаме от сегашното в миналото и ми трябваше малко време да се ориентирам и да схвана за какво се говори на моменти. Имам чувството, че Уве просто недоволстваше за абсолютно всичко и от самото начало иаше една-единствена цел. Книгата все пак успя да ме докосне малко с края си.
Не съм сигурна дали творчеството на Бакман е за мен. Мисля все пак да се пробвам поне с още една негова творба.
3. Solitaire
Друго спонтанно четиво беше „Solitaire“ на Алис Оузман. Не мисля, че някоя от книгите на авторката има превод на български.
По-рано през годината прочетох и „Radio Silence“, която ми хареса, макар и да имах малко по-високи очаквания, а също така ме интересува и най-новият роман на авторката – „Loveless“. Освен това с голямо нетърпение чакам всеки следващ том от комиксите за Ник и Чарли. Въпреки това на „Solitaire“ дадох само една звезда в Goodreads. През по-голямата част бях изключително отегчена и за мен лично, нямаше голям смисъл в историята. А и главната героиня – Тори – според мен се държеше доста неприемливо на моменти.
2. Monstress, Vol. 1: Awakening
За „Monstress“ съм слушала толкова много хвалби, че накрая реших да си взема първата част и да видя за какво става дума. И може би точно защото съм слушала само хубави неща за поредицата останах толкова разочарована. Историята определено се заплита да бъде интригуваща, но начинът, по който е представена, ми се стори изключително разхвърлян. Илюстрациите, от друга страна, са страхотни (в края на поста можете да видите няколко).
1. Vicious Spirits
Стигнахме и до книгата, която дори не успях да дочета, а именно „Vicious Spirits“ на Кат Чо.
Тази книга се води като companion на „Wicked Fox“, която ни запозна с историята на деветоопашатата лисица Ми Йонг. „Vicious Spirits“ следва повече Джуну, който е гоблин. Ми Йонг пък е загубила способностите си да бъде митично същвество. Освен това се появява и жътвар.
Не мога да кажа много, тъй като реших да оставя книгата след около 100 прочетени страници (от близо 400). Имах си известни проблеми със стила на писане на Кат Чо още от първата книга. Но все пак това беше дебютът й и реших, че с втората си ще се е подобрила поне малко. Напротив, стори ми се още по-трудна за четене. Да, имах някакъв интрес към историята, която се заплиташе с гоблина и жътваря (да не говорим, че тези същества от корейската митология са ми страшно интересни), но баналността и всички клишета, вкарани в книгата, ме караха да чета с мъка. Затова реших, че е по-добре да я оставя и да чета нещо далеч по-приятно.
Като се замисля, миналата година и „Wicked Fox“ попадна в тази класация.
Тук можете да видите и кои са книгите, които най-много обикнах през изминалата година.
А вас кои книги ви разочароваха най-много?