February Wrap Up // 2021
Макар февруари да е най-краткият месец от годината, този месец успях да прочета значително повече книги от януари. Прочетох общо 8 книги, 3 от които манга. Вярно, повечето книги бяха около само 300 страници, но мога да кажа, че всичко, прочетено през февруари, е 4 или 5 звезди. Ето и какво прочетох през февруари:
Какво прочете през месец февруари?
Започвам първо с книгите, след което ще премина и към мангата.
Първата седмица на февруари участвах в „Polarthon“, с други думи Полярен четатон. Макар да имах грандиозните планове да се опитам да прочета цели 5 книги, успях да прочета само две и половина (една, от които, беше манга). И така, започнах месеца с „Магазинчето за шоколад и мечти“ от Мануела Инуса. Изключително се радвам, че реших да започна именно с тази книга, защото книгите от тази поредица се четат на един дъх. Даде ми страхотен headstart за книжния ми месец. А пък за книга вече споделих, че ми се стори като много добро продължение, а историята на Кийра беше доста поучителна.
Идва ред и на първата книга, която получи 5 звезди от мен тази година. Това е… *drum rolls, please* „Дракончето с шоколадово сърце“ на Стефани Бърджес. Самата аз не мога да повярвам, че детска книга толкова ми хареса. Точно тази очаквах да ми хареса, но не и чак до такава степен. Определено ще се оглеждам за продължението, което се надявам да бъде издадено в най-скоро време, и няма да допусна същата грешка втори път – да имам книгата от месеци наред, но да я гледам и да се чудя дали изобщо да я чета. Междувременно повече за впечатленията ми от Дракончето можете да прочетете тук.
„Среднощната библиотека“ на Мат Хейг е книга, която започнах в края на януари, но понеже я четях електронно (предимно докато пътувах за работа), четенето й малко се проточи. В началото книгата не ми допадна особено, но колкото повече напредваше историята, толкова по-relatable неща намирах в книгата. Не мога да кажа, че ми стана сред любимите книги, но определено ми даде много теми за размисъл и нов поглед над нещата. Извадих си и страшно много цитати от книгата. Не си спомням от коя книга последно съм преписвала толкова много. Ревю – тук.
„The paradox of volcanos was that they were symbols of destruction but also life. Once the lava slows and cools, it solidifies and then breaks down over time to become soil – rich, fertile soil.
She wasn’t a black hole, she decided. She was a volcano. And like a volcano, she couldn’t run away from herself. She’d have to stay there and tend to that wasteland.
She could plant a forest inside herself.“
И втората книга, на която дадох 5 звезди – „Змия и гълъб“ на Шелби Махурин. Тази книга беше всичко, което някога съм искала от книга за вещици! Толкова добра беше. Не се и съмнявах, че ще е една от любимите ми книги, но в началото, докато започнат нещата да се случват, клонеше повече към 4 звезди, отколкото към 5. От втората част нататък обаче… нещата си идват на мястото. След този край нямам търпение за „Кръв и мед“, която излиза след броени дни.
Последната книга, извън мангата, която успях да завърша през месец февруари, е „Блясък“ на Джесика Чон(г). Изключително бързо и приятно четиво, страхотно е да се откъсне човек от реалността за няколко часа. Джесика излага токсичната страна на к-поп-а на показ, което е нещо много важно. Защото макар и всички да се радваме на песните, с които к-поп групите ни заливат (for a lack of better term), не всичко е розово в тази индустрия. За да не се повтарям, оставям линк към пълното ми ревю.
Колкото до мангата, започнах да чета „Deadman Wonderland“ и прочетох не един, ами цели три тома. Стана малко спонтанно, като една приятелка ми подари първия том, а преди това си признавам, че изобщо не знаех за съществуването на тази манга. След прочитането на първия том обиколих няколко книжарници в издирването на втория, но изглежда, че тиража на английски е изчерпан, затова трябваше да прочета онлайн.
Чела съм 2-3 манга поредици до момента, но „Deadman Wonderland“ определено е една от по-интересните. Идеята ми допадна, а илюстрациите на героите са убийствени. Особено на Широ. В общи линии се разказва за затвор, който е превърнат в увеселителен парк за туристи, за да се съберат пари за реконструкцията на Япония, която е била разрушена от голяма експлозия преди 10 години. Под това разбирайте, че има смъртоносни игри между затворниците, на които зрителите наддават, и какви ли още не щуротии. С всеки следващ том става все по-интересно.
Какво четеш в момента и какво планираш да прочетеш следващия месец?
В момента активно чета „Анна и говорещия с лястовици“ на Гавриел Савит, чието действие се развива в периода около Втората световна война в Полша. Книгата я започнах в началото на месеца, но се разсеях с други книги и… всички знаем чувството, предполагам. Има голяма вероятност да съм дочела тази книга докато видите поста, тъй като го пиша последния ден от февруари. Освен тази книга снощи започнах и „Двор от сребърни пламъци“ от Сара Дж. Маас – книгата, която всичко живо чете в момента или пък очаква да прочете. Бях си поръчала английското копие на pre-order с идеята да мога да я прочета възможно най-скоро, но доставките в момента са pain in the ass… След чакане от около две седмици, вече не издържах и започнах да я чета електронно. Пък и искам да избегна всякакви спойлери.
Колкото до книгите, които искам да прочета през март… ох, много са. Няма какво да се лъжем, приоритет ми е „Двор от сребърни пламъци“, която е и доста обемна. Исках да напиша пост и за трибагрения четатон, който Нина организира, макар и неофициално, но просто не стигнах. Някои от книгите на български автори, които ще приоритизирам този месец, са: „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров, „Физика на тъгата“ от Георги Господинов, „Алиса и петък вечер“ на Деси Нико, както и „Благословени“ на Цветелина Владимирова. Искам да прочета и трилогията „Гриша“ на Лий Бардуго, преди излизането на сериала в края на април. Дали ще стане? Ами, предстои да видим.
Няма как да не отбележа и че през месец февруари публикувах цели 15 поста тук. Това е нещо, с което страшно се гордея, макар да не успях да изпълня съвсем плановете си. За в бъдеще, надявам се, повече.
А вие какво прочетохте през изминалия месец?