Не съм голяма фенка на розовия цвят. И все пак очите ми останаха по корицата на „Страстната година“ от Ким Лигет още първия път като я видях. След като се потопих в историята, разбрах колко са важни както цвета на корицата, така и сплетената коса на момичето, която е вързана с не каква да е панделка, ами червена, и дори контурите на цветята. Всичко си има някакво значение, което ще разберете измежду страниците.
В окръг Гарнър, където живее Тиърни Джеймс, когато момичетата навършат 16 години, биват изпращани да се освободят от магията си. Те отиват в лагер, който се намира сравнително близко, но не и ако вървиш цялото разстояние пеша, за една година. И това, доколкото аз схванах, се нарича страстната година. Интересна част от историята е, че деня преди заминаването на момичетата, момчетата/мъжете си избират булка. Така, оцелелите момичетата, получили було, година по-късно се завръщат при своите съпрузи. За останалите ще разберете от историята, тъй като не искам да издавам прекалено много.
Признавам, в началото бях леко объркана и ми беше малко трудно да се ориентирам какво се случва. Както се споменава още в първото изречение „Никой не говореше за страстната година. Беше забранено.“ А това, че всяка една жена притежава магия, ме обърка още повече: каква беше тази магия, в какво се изразява? По същия начин си задавах въпроси и относно страстната година и лагера, в който ги пращаха. А още повече се питах какво се случва през тази една година, тъй като виждахме една група да се връща в окаяно състояние, на прага на лудостта, и друга да заминава без никаква представа какво да очаква от мястото, на което отива. Цялата тази неизвестност ме караше да прелиствам страниците възможно най-бързо и да си търся пролуки от време, в които можех да прочета още няколко глави. Главите също са много кратки, което придава чувството, че прелиташ през историята, макар да не е само заради тях, а просто защото книгата се чете страшно бързо. А развитието на персонажите, които авторката създава, е оттук до небето. Някои претърпяват толкова драстична промяна, че в края на книгата нямат нищо общо с това, което са били в началните страници. Скоро не бях виждала герои, които да са толкова добре изградени.
„Страстната година“ често бива сравнявана с „Игрите на глада“, „Разказът на прислужницата“, а също и „Повелителят на мухите“. За другите две не знам, тъй като все още не съм ги чела, но творбата на Ким Легит определено носи чувството на „Игрите на глада“, само че е няколко тона по-мрачна. И макар двете книги да имат някакви допирни точки, „Страстната година“ се развива в много по-добра посока, много по-интересна.
Ким Лигет засяга много важни теми в книгата си, и най-вече дискриминацията между половете. Жените биват наказвани за магията си, не им е позволено да си пускат косите, да не би някоя случайно да изрече заклинане. По същата причина не им е позволено да си тананикат. Не могат да се събират на групи и могат да се виждат с други жени едва ли не само когато ходят на пазара. И най-вече, биват виждани като собственост на мъжете. А пък мъжете… ами, те се правят на изкупителните жертви.
Сега разбирате ли защо корицата на книгата е именно розова? Това е книга за мъжете, но главно за жените. Ако искате да се почувствате силни, достатъчни, сякаш нищо не може да ви стъпче, това е вашата книга.
Един съвет: погледнете и английския вариант на заглавието. Съвсем в края авторката е направила нещо много умно, което за да разберете, трябва да знаете и заглавието на английски език. Може и да е чиста случайност, но аз по-скоро съм склонна да вярвам, че не е просто съвпадение.
Не знам какво бях видяла. Знам какво бях усетила.
Те го наричаха магия.
Аз го наричах лудост.
Едно обаче беше сигурно.
Каквото и да беше, в него нямаше и капчица милост.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие за прочит!