От известно време искам да прочета отново поредицата „Здрач“ на Стефани Майър, да се върна към Форкс и целия свят на блещукащите вампири. На вълна вампири съм и нищо не може да ме спре!
Да ви запозная с мен отпреди 10 години. Тогавашната Вики беше толкова обсебена от „Здрач“ и всичко свързано с поредицата, че изгледа първия филм 10-тина пъти един след друг, а след това поне още толкова. След филма, разбира се, отиде в библиотеката и само като видя, че имат книгите, започна да подскача на място от радост, а хората наоколо я гледаха като полудяла. Да, това бях аз. Така и не се сдобих със собствени копия на книгите тогава, задоволих се само с прочит, благодарение на библиотеката. Но пък след толкова време, ми хрумна да взема да ги прочета отново, този път в оригинал. (Интересно, нямам копия на книгите от поредицата на български, но пък притежавам първата книга, освен на английски език, и на корейски. Корейското издание е страхотно!)
Не мисля, че бих могла да сравня двата си прочита на „Здрач“ – все пак десет години (дори може и да са малко повече) не са малко време, човек се променя, мисли и вижда света по съвсем различен начин, и това е само началото. За толкова време, въпреки паузата, през която не четях особено, съм прочела много повече книги и бих казала, че съм много по-критична в четенето и доста по-трудно мога да кажа безрезервно, че една книга ама наистина ми е сред любимите. Така, както сега не ме е страх да дам на книга оценка от 1 или 2 звезди – преди всичко получаваше 4 и 5 звезди, като много от тези сега биха били 3 :).
Беше ми изключително приятно да се завърна към света на Стефани Майър, особено като вече всичко ми е познато и знам какво да очаквам. Няма да си кривя душата, на моменти Бела страшно ме дразнеше, на моменти стила на писане на авторката ме дразнеше. До края на книгата обаче се забелязва голямо подобрение в стила на писане, а с Бела просто се свиква. Бях забравила, че Джейкъб се предполага да е на 15 години! Може би защото си го представям по начина от филмите, но определено не бих казала, че това момче е толкова малко. Впрочем, Тейлър Лаутнър мисля, че е страхотен Джейкъб.
Алис и Джаспър все още са ми любимците, това не се е променило. И както с възрастта на Джейкъб, мистерията около Алис напълно я бях забравила. Жалко, че няма повече моменти с тези двамата, тъй като за мен, те правят историята доста по-свежа.
Е, дали „Здрач“ мина теста на времето? И още как! И преди, и сега, страшно се насладих на прочита на книгата. От край време си харесвам вампирски истории, те са ми нещо като guilty pleasure. Според мен „Здрач“ е една от най-слабите книги в историята и само като знам, че предстои да се срещнем с Волтури нататък, както и да се сблъскаме със страшно вълнуващи случки, нямам търпение да продължа. Силно се надявам до края на годината да завърша препрочита на цялата поредица + историята на Бри Танър, тъй като много ми се иска да прочета „Среднощно слънце“ – историята, разказана от гледната точка на Едуард. Ще ми бъде и много интересно да прочета и „Живот и смърт“, по някаква причина я бях изпуснала, когато излезе.
Twilight, again. Another ending. No matter how perfect the day is, it always has to end.
When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it’s not reasonable to grieve when it comes to an end.
The right thing isn’t always real obvious. Sometimes the right thing for one person is the wrong thing for someone else. So…good luck figuring that out.