Днес ще си говорим за книги, които няма да прочета (най-вероятно), но ще го направим под формата на книжен таг. The Anti TBR Tag включва някои много интересни въпроси, а оригиналното видео ще сложа най-отдолу, ако се интересувате да го гледате. Имайте предвид, че голяма част, ако не и всички, от книгите са страшно популярни и ако са сред любимите ви книги, съжалявам, но просто не мисля, че са за мен.
1. Известна книга, която всички харесват, но нямаш интерес да прочетеш.
Още с първия въпрос започваме с две книги, че дори бих могла да сложа и повече, но ще се огранича до две. Първата книга е „Carry On“ на Рейнбоу Роуъл. От авторката съм чела единствено „Фенка“ и мога да кажа, че тази книга ми допадна (към момента на четене повече, отколкото би ми се харесала сега), но нямам никакъв интерес към останалите творби на Роуъл. Mислила съм на няколко пъти дали все пак да не й дам шанс и да прочета първите 50-тина страници, преди съвсем да отпиша „Carry On“, тъй като това е единствената друга книга от авторката, която съм обмисляла да чета, но едва ли ще стане.
Другата книга, която нямам никакъв интерес да прочета, но е страшно обичана както в чужбина, така и у нас, е „Дейзи Джоунс & The Six“ от Тейлър Дженкинс Рийд. Няма какво да се залъгвам, няма да ми хареса и мисля да си го спестя.
2. Класика (книга или автор), от която не се интересуваш.
Към по-голямата част от класиките имам интерес, макар да не знам кога ще стигна да ги прочета. Една книга, може да се каже направо цялата поредица, която определено няма да чета обаче е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. И защо избирам точно тази книга: преди години бях правила опит да я прочета, но се предадох още на първите страници. Нито стилът на писане, нито хуморът в книгата ми допаднаха.
3. Автор / проблематичен автор, от чиито книги не се интересуваш.
Тук няма как да не посоча Джон Грийн. Не съм чела негови книги, не мисля и да чета. Никога не съм се интересувала от творбите му, дори от най-известните като „Вината в нашите звезди“ (въпреки че като бяхме по-малки сестра ми беше луда по книгата), „Къде си Аляска?“ или която и да е негова книга.
4. Автор, от когото си прочел/а няколко книги и си решил/а, че творбите му не са за теб.
След дълги размишления се сетих за Фредрик Бакман. С творчеството му за запознах чрез „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, а след това и прочетох „Човек на име Уве“ (по-скоро я слушах на аудио, но това е без значение). Първите ми впечатления бяха, че „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ е страшно хаотично написана и бях много объркана четейки, което се затвърди и в „Човек на име Уве“. Разбирам защо „Човек на име Уве“ е толкова известна и харесвана история, но мен Бакман не успя да ме докосне с нито една от двете си творби по начина, по който се предполага, че трябва. I guess. Затова просто реших, че творчеството му не е за мен. Може и да опитам с още някоя негова книга, но ако и с третия опит впечатленията ми са същите, това е.
5. Жанр, от който не се интересуваш ИЛИ си опитал/а да четеш, но не си успял/а да навлезеш в него.
Жанр, от който по-скоро не чета толкова много, е нехудожествената литература, но не бих казала, че не се интересувам. По същия начин е и с трилърите, но от време на време обичам да чета нещо по-различно и посягам към тях.
6. Книга, която си купил/а, но никога няма да прочетеш.
Такава книга, честно казано, няма. Всичко, което си купувам, е защото имам някакъв интерес към него, а кога ще стигна да го прочета, е друг въпрос.
7. Поредица, която нямаш интерес да прочетеш ИЛИ си започнал/а, но си оставил/а настрана.
Now, don’t come at me but… Една поредица, към която нямам интерес, е „Вълшебният народ“ на Холи Блек. Опитах се с „Жестокият принц“, стигнах до страница 25 и отписах поредицата. Най-вече заради начина, по който е написана книгата. Историята и на мен ми е интересна и бих искала (до някаква степен) да разбера какво е сътворила Холи, но просто не мога да го понасям този тип изказване. Интересното обаче е, че прологът си беше написан страхотно, но като започнах да чета първа глава всичко се обърна в сегашно време. Например „аз сядам на възглавницата, тя ми сплита косата“ и така нататък. Пак повтарям, прочела съм само 25 страници от книгата, след това може и да не е така. Не знам, не се интересувам чак до такава степен от поредицата, че да се накарам да я прочета, въпреки че знам, че няма да се насладя на процеса.
Поредица, която съм оставила настрана/зарязала пък е „Създадена от дим и кост“ от Лейни Тейлър. Първата книга много ми хареса, но с втората не успях да се преборя. Пробвах да я прочета два пъти, и двата пъти стигнах почти до едно и също място и реших, че няма смисъл да се мъча да чета, при положение че очевидно не ми беше интересно.
8. Новоизлязла книга, от която не се интересуваш.
Връщаме се на Тейлър Дженкинс Рийд и „Скандалният живот на Евелин Хюго“, която при нас май че излезе неотдавна. По същия начин нямам никакъв интерес и към „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ от Стюарт Търтън, която излезе малко по-назад във времето, но не чак толкова отдавна.