Макар „Просто Мат“ да е едва 130-140 страници и да се води само новела между „Просто любов“ и „Просто Селест“, чувствам, че чрез това кратко допълнение Джесика Парк ни даде толкова много… Среща на двамата братя, няколко допълнителни глави, но най-вече това, че погледнахме през очите на Мат.
Ах, Фин… толкова се зарадвах на няколкото мига с него! Връзката между Мат и Фин е нещо, за което всички братя и сестри могат да мечтаят и трябва да призная, искаше ми се да има някое друго тяхно приключение, но уви. От друга страна, в тези няколко глави видяхме един съвсем различен Мат – момче, което се наслаждава на живота безгрижно.
Отначало гледах доста скептично на толкова кратка история, която дори в голяма част от съдържанието си не се различава особено от „Просто любов“. И да, макар голяма част от текста като диалог и история да е еднакъв, чувството е напълно различно. Докато в „Просто любов“ следвахме гледната точка на Джули, тук видяхме какво се е случвало и в главата на Мат през цялото това време. Ако има нещо, което ми липсваше в първата книга, то е точно това – нямах представа какво си мисли Мат, какви са вътрешните му реакции, дали е засегнат от нещо или пък иска да изрази привързаността, радостта си… Та той е толкова тихо и срамежливо момче, толкова е добър.
Познато ли ви е онова чувство, да бъдете толкова близо до даден човек, но в същото време толкова далече? Да сте толкова близо, да искате да го докоснете, да го прегърнете, да му кажете какво чувствате, но да не можете? Не защото не искате да го направите, ами защото нещо ви спира? Вероятно всеки от нас го е изпитвал поне веднъж в живота си, но ако не сте, в „Просто Мат“ ще разберете какво е.
Прочетете мнението ми и за „180 секунди“ от авторката тук => това към момента си остава най-добрата й книга за мен (от издадените на български език).
Благодаря на издателство ICU за предоставеното копие за прочит.